— Не, Ваша чест! — отвърна тя. — Моля ви да ни разрешите бързо преразглеждане в рамките на следващите два дни.
Съдията ги изгледа и двамата в продължение на няколко секунди, след това кимна.
— Сега имам да разговарям с неколцина души тук. Но ако изчакате малко, ще се върна и ще разгледаме въпроса.
След като балната зала почти се изпразни, съдия Уилямсън отиде до масата, където седяха Грейси и Джим Ригс, и придърпа един стол. Любезното му държане, съчетано с претръпването, което Грейси вече изпитваше, улесни сбитото й изложение, а след като Джим Ригс направи също тъй кратко обобщение на позицията на държавата, двамата замълчаха.
Уилямсън кимна.
— Ще направя сериозно изключение от собствените си правила, госпожице О’Брайън, поради заявената евентуална вреда. Но няма да ви изслушам сам. Утре заран имаме насрочени три заседания — както винаги от двама други съдии плюс мен. Вие двамата бъдете готови в десет и половина и аз ще се погрижа да ви осигуря поне по пет минути за словесни пледоарии и кратки реплики и опровержения.
Грейси се върна в хотел „Уилърд“, но пред асансьора се спря в кратко колебание. Обърна се рязко и влезе в бара, за да поръча две чаши от най-хубавото им чисто малцово уиски. Нарами куфарчето и чантичката си, след което понесе внимателно чашите към асансьора. Копчето на етажа натисна с лакът.
— Какво е това? — попита Ейприл, когато Грейси й връчи едната чаша.
— Междинно празнуване на победата, преди да се заема отново с работа.
Очите на приятелката й бяха зачервени и Грейси усети как я бодна болка за това, че не бе усетила веднага растящата й тревога.
— Какво стана? — попита Ейприл, след като прие скоча.
— Първо — ти.
Ейприл поклати глава.
— Не можах да узная нищо. Те… о, боже, Грейси! Може да са отвлечени. Шерифът е обявил тревога на пътната полиция и търсят колата на татко. Ужасена съм. Той искаше да прекратим всичко още вчера, а ние не го послушахме. — Ейприл вече губеше битката със сълзите, гласът й трепереше. — Самолетът е изваден от някаква могъща агенция, или от флота, и аз си мисля, че някой, с когото не можем да се борим, стои зад всичко това — някой, който може да ги убие…
Грейси остави чашата си и прегърна Ейприл.
— Я задръж малко, хлапенце. Гледала си прекалено много шпионски филми. За всичко си има логично обяснение, и това, че тайните агенти отвличат нечии родители, защото са завели дело, не е едно от тях.
— Тогава къде се намират те?
— Не знам.
Ейприл се отдръпна, обърна останалото уиски на една глътка, после отново погледна Грейси.
— А ти докъде стигна?
— Няма още нищо, но успях да осигуря заседание на апелативния съд за утре заран. Това е само начало. Един шанс, Ейприл. И той ни вдъхва живец. Но само толкова.
Четиридесет и седма глава
Сряда сутринта, ден десети
Апелативен съд на САЩ за окръг Колумбия
Вашингтон
След една почти безсънна нощ на тревоги за Ейприл и родителите й, Грейси все пак успя да дремне няколко часа. Нямаше никакви следи от Арли и Рейчъл, нито от колата им, а търсенето ставаше все по-наложително, след евентуалния взлом в къщата им.
Към три сутринта телефонът на Ейприл бе иззвънял и от другата страна прозвуча електронно промененият глас на Арли Роузън.
— Татко! Къде си? Къде е мама? Добре ли сте?
— Говоря по сателитен телефон, Ейприл. Батерията ми е малко отслабнала. Майка ти и аз сме добре, но се наложи да избягаме с черокито.
— Къде се намирате?
— Не мога да ти кажа, но ти и Грейси се намирате в голяма опасност! Някой се опита да ни убие, ще преследват и вас. Изтеглихте ли онези съдебни жалби?
— Ние… работим по въпроса.
— О, Боже мой, Ейприл! Чуй ме. Трябва да накараш Грейси да изтегли всички жалби. Ние… ние сме изправени пред нещо, с което не можем да се борим. Кажи й… чакай малко…
— Какво има, татко?
Гласът се сниши до шепот.
— Някой се промъква навън…
Тя го чу да прошепва на Рейчъл нещо за пистолета си, след което линията прекъсна.
Ейприл се разрови из електронния си бележник да намери номера на сателитния телефон, който баща й бе купил преди година, ала нямаше полза — телефонът не отговаряше.
Към четири Грейси вдигна ръце и си легна. Остави Ейприл дежурна, да чака ново обаждане. Събуди се към седем, леко замаяна, но изпълнена с надежда. Оптимизмът й обаче до голяма степен се изпари, след като Ейприл й сервира решението си жалбите да бъдат оттеглени.