— Всичките три комбинирани иска, Ваша чест — започна Грейси, — бяха първоначално граждански, само с отправка към един от принципите на адмиралтейското право. А сега…
— Не стана ли катастрофата в международни води, госпожице О’Брайън?
— Да, Ваша чест — отвърна Грейси и замълча, но не последва нов въпрос. Пое дълбоко дъх и продължи: — Командир Роузън моли съда да блокира един вреден акт и подобен иск е в основата си…
— Кой иск? — попита съдия Макнотън. — Тук имаме три молби.
— Всичките искове тук, Ваша чест, се основават на сериозна потенциална и продължаваща щета за кариерата на командир Роузън, неговото здраве и материални интереси. За да докажа необходимостта от рестриктивна заповед, трябва да покажа, че ответникът ще предприеме или ще продължи действия, които ще нанесат съществена и непоправима щета. Но тук отговорността се премества върху ответника, който на делото за доказване на основанията трябва да покаже с убедителни доказателства, че фактическите искове на молителя са безпочвени. Ако ответникът не успее да стори това, ограничаващата заповед се превръща във временна забрана. По този начин би трябвало да бъдем третирани в по-ниската инстанция.
— И отново да попитам, каква бе заплахата, госпожице О’Брайън? — попита съдия Макнотън.
Ейприл бе останала в дъното на съдебната зала и слушаше прекъсванията, след които Грейси започна да описва какви са щетите за Арли Роузън. След това отново погледна бележката, която й бяха подали.
„Госпожице Роузън, имате посетител във фоайето, който казва, че е много важно да излезете веднага и да говорите с него. Твърди, че разполага с веществено доказателство, касаещо това дело.“
Ейприл излезе през двойната врата възможно най-тихо, остави гласа на Грейси зад гърба си и веднага забеляза автора на бележката — седеше на една пейка и чакаше. Усети как зяпва от удивление.
— Бен Коул! Какво, по дяволите, правите тук?
Той се изправи, пое ръката й и я разтърси.
— Опитвам се да компенсирам малодушието си.
— Но как, по дяволите, ни намерихте?
— Обадих се на баща ви в неделя. Каза ми къде ще бъдете. Закъснях ли?
Ейприл неволно погледна през рамо към затворената двойна врата, след това отново се обърна към Бен.
— Не! Сега започва, но… вчера загубихме, а това е обжалване.
— Готов съм да свидетелствам, госпожице Роузън.
Тя не помръдваше, слисана, питаше се как да предаде информацията на Грейси, която се намираше на по-малко от трийсетина метра разстояние.
— Елате с мен в залата.
Бен избърза пред нея, отвори вратите и я последва до една пейка зад масите на юристите. Видя, че Грейси я зърна и повдигна вежда. Ейприл извади бележника си и написа:
„Грейси, доктор Бен Коул е дошъл от Анкъридж да свидетелства! Бил е на борда, когато гълфстриймът едва не ни блъсна, и когато албатросът е катастрофирал. Може да потвърди факта, че гълфстриймът е прелетял твърде близо до албатроса.“
Ейприл се наведе напред и я докосна със сгънатата бележка. Грейси я взе, прочете я бързешком, след което погледна да се увери, че Бен наистина бе там. После се прокашля и вдигна отново глава към съдиите.
— В окръжния съд вчера на ответниците бе дадена възможността да прехвърлят незаконно отговорността за доказателствата върху командир Роузън, като просто заявиха, че онова, което ние твърдим, не било вярно. Не представиха никакви доказателства, че не е имало държавни плавателни съдове в района на катастрофата. Не представиха никакво обяснение за конфискуването на видеозаписа на останките, направен от Ейприл Роузън. Не предложиха никакво обяснение защо радарните записи на ФАА не се показват, какво има на тях и дали втори самолет, който би могъл да удари хидроплана на командир Роузън, е пресичал курса му през онази нощ. Те просто се явиха, казаха: „Ние отричаме всичко“ и само въз основа на това, думите им бяха преценени като по-достоверни, отколкото тези на Роузън. Аз пледирам, че това е неправилно и че само по себе си представлява грешка, изискваща връщане на делото и повторно потвърждаване на ограничителните заповеди.
Лампичката в катедрата вече светеше в жълто, Грейси я погледна и в този момент тя стана червена. Джим Ригс излезе на подиума и тя седна, готова да си води бележки, да търси начини да атакува доводите му.
Докато сядаше, улови въпросителния поглед на Ейприл, но нямаше време да обясни безполезността на присъствието на Коул в апелативния съд. Трябваше да се съсредоточи върху доводите на опонента, който започна силно и прецизно.