— Джо, дай да говорим по същество, става ли? — прекъсна го Мак.
— Разбира се, господин генерал.
— Знаеш ли, ти и хората ти направихте невероятно шоу. Страхотни графики, видео, звук, не липсваше и ярост. Единственото, което не показахте, са танцуващите балерини с цилиндри и, разбира се, напълно функционираща система, която мога да одобря.
— Сър? — Дейвис изглеждаше разтревожен, а Мак се усмихна на безпокойството му и се наведе напред.
— За бога, Джо, нали не си забравил, че съм в този бизнес от доста време?
Дейвис се облегна назад във въртящия се стол от другата страна на масата и престореното му самочувствие бързо започна да се стопява.
— Ами, разбира се, че знам колко опитен си…
— Джо, погледни ме. Край на глупостите, става ли? Когато ме произвеждаха в звание бригаден генерал, един генерал с четири звезди ми забоде звездата, ръкува се с мен и каза: „Моите поздравления, генерал МакАдамс, отсега нататък никой повече няма да ви каже истината“. Е, и преди не съм бил склонен да приемам всичко на доверие, камо ли сега, когато се касае за доставчик, който отчаяно се нуждае от бързо одобрение и пари. Ясно ли е?
— Тъй вярно, сър — отвърна Джо Дейвис пребледнял.
— Снощи се случи нещо, което заплашва целия проект и няма да успееш да се измъкнеш със сладки приказки. Знаеш това. И аз го знам. Вашите хора на гълфстрийма също го знаят и съм сигурен, че и в момента отчаяно се мъчат да решат проблема. Така ли е?
— Ами, да, работят по него.
— Снощи едва не изгубихме тези момчета, Джо. Ако онзи гълфстрийм се бе ударил в супертанкера, щяхме да имаме нов случай „Ексон Валдес“. — Генералът реши да пропусне факта, че броени секунди деляха две ракети „Сайдуайндър“ от изстрелване по негова заповед. — Ако това се бе случило, „Скайхук“ и „Юниуейв“ вече щяха да са в историята, моята кариера щеше да е в историята, споменавам само някои от първите жертви.
Джо Дейвис пое дълбоко дъх и кимна.
— Знам това, Мак. Наистина се изплаших, когато не успяваха да прекратят връзката, но това бе…
— И сега чувам от теб за повредена платка. Това бе първоначалният проблем. Разбрах те. И знам, че в този момент твоите хора са на гълфстрийма и опитват да монтират втора верига за прекратяване на връзката, в случай, че тази вечер отново се случи нещо странно. Но, Джо, в проекта на „Бумеранг“ няма системи за аварийно изключване. Тази малка кутийка би трябвало да ни върне обратно Б-52 или дори Б-2, ако пилотите на борда не могат, или не искат да сторят това сами. Ние искаме да изключим всяка възможност някой на борда да е в състояние да прекрати връзката, когато той реши. Това е основната идея за осигуряване на безопасността, в случай, че някой там горе превърти, или се окаже жертва на атака. Та ти сам знаеш причините да се започне този черен проект, за бога!
— Разбира се, че ги знам.
— Нямаме намерение да монтираме на истинските системи прибори за аварийно прекратяване на връзката и ако сега са ни необходими такива, за да подсигурим изпитанията, то тогава изпитанията ще са неуспешни.
— Но, Мак, става дума за безопасността…
— Именно. Инсталирайте системата за тази вечер, но ако я използвате, смятай, че изпитанията са свършили.
Дейвис се опитваше да прикрие факта, че ръцете му леко трепереха и гласът му бе станал по-сипкав от напрежението. Двамата други служители по проекта на „Юниуейв“ в стаята седяха шокирани, потънали в мълчание и се опитваха да станат невидими.
Мак МакАдамс скочи от стола си и отиде в другия край на застланата с мокет, обезопасена срещу подслушване стая. Строен и висок над метър и осемдесет и пет, облечен в униформа, той се извисяваше над далеч по-ниския Дейвис.
Мак забеляза, че по стените бяха окачени картини. Никога досега не ги бе забелязвал, а бяха от онзи тип авиационни изображения, които възбуждаха сърцето на летеца на най-първично равнище. Мак си позволи да погледа няколко секунди една от картините, да проследи изумителния вихър от разбунена вода, следващ нисколетящ над терена бомбардировач Б-1, който прелиташе на метри над някакво езеро. Картината беше толкова реалистична, че приличаше на фотография.
— Джо — продължи той, все още обърнат гърбом към ръководителя на проекта, — ето каква е сделката. Или ти слагаш всички карти на компанията на масата тук и веднага, или аз ти гарантирам с почти пълна сигурност, че проектът няма да бъде приет. Ясно ли е?