— Но по този начин няма да остане никакъв архив, така ли? — попита Грейси.
— Точно така. Съдът е още в почивка, Грейси. Ти можеш да се върнеш там, да продължиш и да спечелиш, но страната ти ще загуби. Но ако се върнеш и подадеш молба за прекратяване на делото, можем да ги помолим да запечатат малкото архив по него и програмата да остане секретна. Това е изборът, който трябва да направиш.
Грейси кимна, очите й бяха широко отворени.
— Господин Хендий, както казах, сключихме сделка.
— Тогава аз ще им се обадя — рече той и се изправи, — и ще разбера дали някой под наш контрол е заплашвал командир Роузън. Доктор Коул? Ще изпратя тези две дами обратно в съда. А вие бихте ли останали при нас още няколко минути?
Грейси се изправи и вдигна ръка, за да привлече вниманието на Хендий.
— Част от споразумението, сър, е да не пострада кариерата на доктор Коул.
Джеймисън Хендий се разсмя.
— Не се безпокойте. Имате думата ми, че нито един програмист няма да пострада в изпълнението на договореностите ни.
След като Ейприл и Грейси излязоха от заседателната зала на кабинета, Джеймисън Хендий даде знак на Бен да го последва и след като преминаха по няколко коридора се озоваха в смайващо познат кабинет.
— Седнете — предложи му Хендий и посочи два разположени един срещу друг дивана.
Бен се отпусна на единия, но скочи на крака, когато президентът на Съединените щати влезе в стаята. Ръкуваха се и след като седна в едно кресло до камината, президентът изгледа преценяващо Бен.
— Седнете, доктор Коул. Вие се оказахте и лошото момче, трън в петата ни, и герой. Но сега ще трябва да се заемете с по-голяма отговорност.
— Сър?
— Истинската цел на „Скайхук“, Бен, е толкова секретна, че дори министърът на отбраната не е наясно с мащабите на проекта. На всички, освен на генерал МакАдамс и на неколцина служители, бе казано, че „Скайхук“ се отнася само до военните самолети. Е, аз дадох старт на проект, който се разпростира много по-широко. Лансирах го като последната отбранителна линия, за да се предотврати завинаги евентуално повторение на 11 септември. Истината е, че кутията „Бумеранг“, в чието проектиране участвахте и вие, трябва да бъде монтирана и на всички цивилни пътнически самолети.
Бен Коул се премести напред върху дивана. Изглеждаше смаян.
— Наистина ли?
— На всички — повтори президентът. — Целта бе проста. След като всеки регистриран в САЩ авиолайнер бъде тайно екипиран с тази апаратура, ако някой от тях бъде отвлечен от терористи с искане да им бъде предоставена крилата ракета, ние буквално поемаме управлението му от земята и го откарваме на безопасно място. Можем да загубим хора на борда в някаква кървава баня, но няма да се налага самолетът да бъде свалян над американски градове, а е възможно и да спасим всички на борда му. В този план са включени пилоти, които дежурят 24 часа, седем дни в седмицата, в наскоро обзаведен пункт във военновъздушната база „Офит“, в бункера на старата главна квартира на командването на стратегическите ВВС.
— Значи… тогава това не е проект на ВВС, така ли?
— Ще снабдим и основните ни единици от ВВС, като бомбардировачите Б-1 и Б-2 и транспортните самолети С-17, както са ви казали. Но е включен и гражданският въздушен флот. В командния пункт сме инсталирали осем кабини за дистанционно управление и обучихме група пилоти от ВВС, които да работят в тях. Три от тези кабини са идентични с кабините на военни самолети. Пет — на кабините на авиолайнери като боинг 757 и 747, MD-80 и самолетите на „Еърбъс“.
Президентът замълча. Погледът му се плъзна по лицата на присъстващите.
— Нямах никаква представа! — възкликна Бен. — Аз… открих някаква странна справочна информация в кода за граждански самолети и се боях, че това може да е доказателство за атака срещу софтуера.
Президентът се усмихна.
— Не, това е свидетелство за тайните ни намерения. А вие едва не ги разкрихте с настойчивостта си да разберете защо съществуват там допълнителни кодове.
— А авиокомпаниите… те не знаят, нали? — попита Бен.
Президентът поклати глава.
— Не. Знаят, че монтираме някакъв панел с апаратура на всеки авиолайнер в Америка. Всички лицензирани от ФАА работници по поддръжката са информирани, че всяко вмешателство в панела или в черната кутия се смята за федерално углавно престъпление. Но те и без друго смятат, че това е само аварийно устройство за свръзка, чрез което авиодиспечерите ще могат да виждат и чуват какво става в кабината на отвлечен самолет. Е, и това е вярно, така ще е. Но цялата история не свършва дотам. След като новите кутии бъдат монтирани, ще имаме пълен дистанционен контрол.