Лицето на Бен Коул бе пребледняло като платно.
— Господин президент… щом става дума за използването на системата на граждански самолети, трябва да ви кажа, че имам сериозни съмнения за нейната надеждност.
Той обясни проблемите, възникнали при изпитанията, и факта, че макар загубата на управление на гълфстрийма да се дължеше на повреден автопилот, кутията „Бумеранг“ не бе в състояние да поеме управлението всеки път.
— Искате да кажете, че системата не е напълно готова, така ли? — попита президентът.
— Да, точно това искам да кажа, с моите извинения към генерала — добави Бен и погледна МакАдамс.
Мак кимна.
— Виждате ли — отвърна президентът, — генерал МакАдамс вече ме информира за степента на риска, който ще поемем, като монтираме веднага тези кутии в самолетите на гражданския въздушен флот, както и за това колко припрени са били изпитанията.
— Господин президент, аз… просто не виждам как можем да бъдем сигурни, че един пътнически самолет би могъл да бъде поет на дистанционно управление без достатъчно сигурност. Трябва ни време, а напрежението досега бе прекалено голямо.
Президентът вдигна ръка.
— Имам много радикална идея как да се справим с това, но реших, че след като сте толкова неотстъпчив, ако не ви въведа в плана си, много е възможно да го провалите и да се озовете в някоя килия за това, че сте се разбъбрили.
— Сър, проблемът с командир Роузън е решен, тъй че аз…
Президентът клатеше глава.
— Не, това е по-различно. Ако наистина смятате, че тази система е прекалено ненадеждна, за да бъде инсталирана на гражданските самолети и по някакъв начин се узнае за проекта, бихте могли, водени от най-добри намерения, да нанесете огромни щети, като обявите на света, че на всеки граждански самолет е монтирана опасна система.
— Объркан съм, сър.
Президентът се разсмя.
— И Мак бе объркан в началото. Добре. Съгласни сме, че системата не е готова да бъде инсталирана на авиолайнерите, нали така?
— Да, сър.
— Добре. Аз реших, че ако монтирането на системата бъде забавено тайно, ще създаде възможности за тероризъм, което аз не искам, след като похарчихме милиарди за разработката й. Но освен това смятам, че възпиращият фактор е по-силен от същинската й оперативна стойност. Бен, виждал ли си онези табелки по дворовете, на които пише, че къщата се охранява от тази или онази компания?
Бен кимна.
— Ако си крадец, не можеш да бъдеш сигурен дали имат система или нямат, но може би е по-добре да не рискуваш. Възпиране. В случая със „Скайхук“ оставяме да изтече информация, че монтираме системата, после потвърждаваме, че я има на всеки самолет, оставяме пилотските профсъюзи и авиокомпаниите да вдигнат вой до небесата, но не отстъпваме. Всеки, който планира отвличане, ще е наясно, че всичките му усилия могат да бъдат провалени от завъртането на един ключ. Тъй че вместо да се налага някой ден да поемаме управлението на самолет, вече пълен с убити и ранени хора и с терористи в кабината, ще имаме далеч по-големия шанс опитът за отвличане изобщо да не се състои. Междувременно, ще продължим със системата за ВВС, когато сте сигурни, че е готова.
— Не съм упълномощен да поема такъв ангажимент, господин президент.
— Упълномощен сте. Джо Дейвис вече се пенсионира. Вие поемате поста му.
— Аз ли?!
— Стига да сте съгласен е всичко това.
— И „Юниуейв“ ще получи достатъчно пари, за да оцелее?
— Чекът вече е изпратен. Ще поддържаме компанията на повърхността.
— Значи пускаме информация, че системата „Скайхук“ — кутиите „Бумеранг“ — са монтирани, но тайно ги оставяме изключени?
— Когато медиите пуснат информацията, която сме им пробутали, ние ще обявим открито, че системата „Бумеранг“ наистина съществува, действаща е, и никой бъдещ терорист няма да успее да завземе самолет. Правим едно представление и демонстрираме системата пред световните медии. Възпиращият ефект е постигнат почти сто на сто, спестяваме милиарди и не рискуваме да изгубим самолет, поради дефект в електрониката, което, доколкото разбирам безпокойствата ви, е най-големият ви кошмар.