— Какво имаш…
— Ето какво — рече тя, взе ръката му и я дръпна към кръста си. — Прегърни ме. Притисни ме към себе си, сякаш сме любовници, които се разхождат.
— А, добре. — Той изпълни нареждането й, отначало малко боязливо, но после се наслади на усещането на тялото й и с мъка се върна към темата на разговора. — Както вече казах, Линдзи, цялата система е предназначена да поеме изцяло управлението на самолета. И така, докато не открия проблема, не можем да я изпробваме, без да поемем огромен риск. Оставих хората от екипа да ровят из числата, но самият аз трябваше да изляза тук, навън, за да помисля.
— Не съм те проследила тук, за да те укорявам, Бен — прошепна тя, — но ние сме поели задължения към компанията, а ти вече възнамеряваш да нарушиш преките заповеди на Мартин. Досетих се за това, след като не видях никой да се подготвя да лети тази вечер вместо теб.
Той поклати глава, след това се сети за уговорката им и се наведе отново към ухото й:
— Не мога да оставя някой друг да лети на моето място, Линдзи. Ако се случи нещо, няма да преживея, че някой е заел мястото ми и е пострадал, само защото Мартин нищо не схваща.
Тя се спря, улови го за рамото, обърна го към себе си и се взря в лицето му:
— Боже мой, Бен. Ти наистина очакваш най-лошото тази вечер, така ли?
Той се опита да се извърне, но хватката й бе здрава и му се наложи отново да я погледне в очите.
— Аз… мисля си, че има доста голяма вероятност това да стане.
— Виж какво, ако наистина си толкова обезпокоен…
— Линдзи, сънувала ли си някога как се опитваш да избягаш от чудовището, но не можеш да помръднеш?
Тя кимна.
— Добре, Линдзи. Тази сутрин, след като Мартин ми каза, че трябва да го направим, и след като Джо бе изплашен до смърт от генерал МакАдамс, искам да кажа, че… беше очевидно, че никой не ме слушаше.
— Аз те слушам, Бен.
— Но можеш ли да прекратиш всичко това?
Линдзи се отдръпна и отново го погледна в очите.
— Убеди ме.
— Моля?
— Ето, тук. Седни.
До пътечката имаше дървена пейка, тя го отведе до нея и седна гърбом до него, а лявата й ръка се плъзна по гърдите му, докато неговата лява ръка си остана дискретно скрита в скута му. Той усети как го бодва опасението за „конфликт на интересите“, когато тя склони глава на рамото му и бузите им почти се допряха. Линдзи се изсмя тихичко и рече:
— Може и да тръгнат сериозни слухове, че сме започнали някакъв роман, но ти разполагаш с цялото ми, неотклонно и обективно внимание. Хайде сега, убеди ме.
На съседната писта, извън полезрението им, зад редица дървета, пилот на С-141Б форсира двигателите за излитане и пое по пистата, шумът ги обгърна и Бен изчака, наслаждавайки се на близостта им.
— В един миг — каза той най-сетне, — компютърната програма прекрати снижението и изправи самолета на петнайсет метра, защото тази височина отговаря на разликата между реалните и заложените барометрични данни. Казано с други думи, ако висотомерът бе нагласен на точно двайсет и девет, точка, деветдесет и два инча височина на живачния стълб, ние щяхме да се сгромолясаме във водата.
— Значи си намерил грешката?
— Не. Просто разбрах каква е била целта на програмата. Не знам коя част от нея е стигнала до това заключение, или как си е поставила подобна цел, но точно там дебне опасността. В мига, в който системата се включи, тя започна да ни снижава. Това не беше пикиране, Линдзи, това бе управляемо снижение, което означава, че логиката на програмата го е планирала. Но как, по дяволите? Аз съм я писал тази програма и в нея няма нищо, което да й даде основанието да вземе подобно решение.
— Но програмата може да снижава самолет за кацане.
— Не, програмата е предназначена да запази самолета, докато жив пилот с дистанционно управление получи възможността да взема решенията за височина, скорост, конфигурация на машината и всичко останало. А онова… онова нещо сякаш мислеше само! Е, добре тогава, как бих могъл да открия и да поправя това, след като нямам представа какво точно търся?
В продължение на няколко секунди Линдзи остана безмълвна.
— Бен, да не искаш да ми кажеш, че тази програма е създала собствена, неясна никому логика? Да не би да искаш да ми кажеш, че тя е вземала свои собствени решения?