Бен поклати отрицателно глава и в мига преди да отговори проследи полета на златистия орел, който се рееше без усилия в хладното небе над главите им. Тя усети уморената му въздишка в ухото си.
— Не знам какво да си мисля. Може би… може би просто има някакъв сбъркан ред в кода, който я кара да се държи така, сякаш сама взема решенията. Но просто не знам.
— До крайния срок остават четири дни — отвърна тя. — А генералът е свикал тази вечер в шест часа съвещание, на което ще иска пълно обяснение. Ще се промени ли нещо, ако успеем да удължим графика с двайсет и четири часа?
Той изсумтя и започна да се киска.
— Какво има? — попита тя, обърна се към него, при което бръсна леко врата му и предизвика серия от приятни тръпки по гърба му. Линдзи се усмихна неволно, когато ароматът на одеколона му нахлу в ноздрите й.
— Ами — рече той, — то е все едно надзирателят да попита осъдения на смърт дали би искал да получи още един ден, в който губернаторът да позвъни още тук и там. Но да, едно допълнително денонощие би ми дало по-голяма възможност да намеря решението.
— Има ли още нещо, което можем да направим, за да не позволим на системата да катастрофира изпитателния самолет?
Той кимна и също се извърна към нея.
— Да, но МакАдамс никога няма да го одобри, а и то ще изисква доста бърза и качествена работа по машинарията.
— Което означава?
— Аварийна, Т-образна ръчка за физическо изключване на контролираните от компютъра сервосистеми на управлението на самолета. В противен случай остава да разчитаме на благоволението на програмата.
Преди да се отдалечат един от друг, Линдзи го потупа по рамото. Изправи се, след това се наведе и долепи устни до ухото му.
— Добре, Бен. Джо може и да ме уволни за тая работа, но ние ще ти осигурим още един ден, както и ще инсталираме тази аварийна Т-образна ръчка преди полета.
— А ако Мартин каже „не“?
— Ще го направим, въпреки всичко. Ако си обезпокоен как да летиш, то аз съм обезпокоена как да те пусна.
Той се обърна прекалено бързо и носът му се удари о нейния. Мъчителната близост помежду им го накара да я погледне за миг в очите и да се запита как ли би реагирала, ако я целуне.
Ала тя вече се отдръпваше, усмихвайки се при това.
Шеста глава
Вторник, ден втори
Анкъридж, Аляска
Арли Роузън чу гласа на дъщеря си, преди да успее да отвори очи. Вдигна ръка в знак на поздрав, когато тя влезе и изтича да го прегърне, обляна в сълзи.
— Тате! Слава богу!
— Няма нищо, мъничката ми. Всичко е наред.
Ейприл се отдръпна и го огледа от глава до пети, като забеляза с облекчение, че мърдаше крака под чаршафа.
— Добре ли си, тате? Всичките ти чаркове ли са на място?
Той се ухили и кимна.
— Да. Доколкото си спомням, това бе първият въпрос, който ми зададе и майка ти. — Той понечи да се обърне и потръпна. — О, забравих, че не биваше да правя това.
В дясната част на челото му имаше голяма, закрепена с лейкопласт превръзка и тя се наведе да я докосне леко.
— Какво е това, тате?
— Само една драскотина.
Тонът му бе нисък, а говорът — по-бавен от обикновеното. И леко унил, отбеляза тя. Беше включен на някаква система, но тя не забеляза гипс или устройства за разтягане на счупени крайници.
— Къде е мама? — попита Ейприл, след като погледна към празното легло до неговото и изпита моментално угризение, че не се бе сетила веднага да попита за Рейчъл.
— Тя е добре. Просто я отведоха долу за рентгенови снимки, но тя е в по-добра форма от мен. Не се безпокой.
Ейприл примигна, преглътна сълзите на облекчение и улови баща си за ръка. В този момент в стаята безшумно влезе една сестра и се представи.
— Бихте ли искали да разговаряте с лекаря на родителите ви, госпожице Роузън?
Ейприл я последва към коридора, където един уморен на вид лекар с посребрени коси преглеждаше купчина картони. Той остави писалката си и се обърна, а след като сестрата ги представи, протегна ръка.
— Все още се „размразяват“ — обясни доктор Суифт, — но всички показания са стабилни. Баща ви има неприятна контузия на челото и, предполагам, леко мозъчно сътресение. Майка ви е с няколко охлузвания и това май е всичко. Извадили са голям късмет. Когато екипажът на вертолета е започнал да ги затопля, телесните им температури са били около трийсет и четири-пет градуса. Не им е оставало много време.