— Искате да кажете, че самолетът е потънал? — попита Микулски.
Арли кимна.
— Мога да ви уверя, че ледената вода не се поддава на описание. Мигом се събудихме напълно. И тогава стана още едно малко чудо: един от аварийните спасителни салове очевидно бе сработил така, както трябва — беше се откачил от нишата си в крилото. Беше досами нас, качихме се и извадихме аварийния пакет — бях купил от онези, с термокостюми — успяхме някак да ги навлечем, мокри до кости и замръзващи. Опитах се да намеря аварийната радиостанция, но толкова се блъскахме и бутахме, докато се облечем, че, предполагам, съм изхвърлил, без да ща проклетото радио зад борда. Вятърът бе пронизващ, вълните — огромни, далеч по-големи, отколкото очаквах, пръските ни заливаха отвсякъде. Вятърът… Боже мой, вятърът виеше като чудовище и си спомних, че спътниците ще уловят сигнала на аварийния ни радиобуй (АРБ) в рамките на следващите деветдесет минути. Можех да разчитам на това, нали разбирате? Просто предполагах, че АРБ работи, но не знаех със сигурност. Знаех, че можем да издържим известно време в термокостюмите, но бяхме ги облекли както бяхме прогизнали и треперещи, затова се безпокоях, че няма да изтраем дълго. Завързах с въже Рейчъл към себе си, за да съм сигурен, че няма да се разделим по някакъв начин. Казах й, че АРБ ще извика бързо помощ, но нощта ставаше все по-тъмна, мъглата — още по-гъста, опитахме се да се сгушим един в друг, за да запазим топлината, но и двамата треперехме толкова силно, че скоро започнахме да изтръпваме и тогава… тогава се появиха онези сънища, един, от които може би беше как ни спасява някакъв вертолет.
Арли спря да говори и погледна към двамата мъже, които слушаха като замаяни и дишаха тежко.
Джордж Микулски изведнъж осъзна, че разказът бе свършил. Сепна се леко и поизправи рамене.
— Ъ-ъ-ъ… добре. Аварийният радиобуй. Сигналът му изобщо не е бил засечен, господин командир.
— Наистина ли? Тогава как…
— Проследяващото устройство, татко — отвърна Ейприл. — То ми докладва най-прилежно координатите ви малко преди да потънете. Когато се събудих сутринта, проверих компютъра си и разбрах, че не сте пристигнали никъде. Проследяващото устройство ви е спасило.
— Господин Роузън… — започна Уолтър Харисън.
Микулски се обърна към инспектора от ФАА и вдигна показалец.
— Командир Роузън — поправи го той и потрепна леко от убийствения поглед на Харисън.
— Добре, командир Роузън — продължи Харисън, — нека поговорим за отсъствието на план на полета, за метеопрогнозите и за височината ви.
— Извинете, но преди да отлетя, подадох по клетъчния си телефон план за визуален полет в Ръководство на въздушното движение в Анкъридж.