Харисън се бе навел напред в спартанския си метален стол. Изправи се с крайно скептично изражение.
— Така ли?
— Да.
— А оттам потвърдиха ли, че планът ви е бил регистриран?
Сега беше ред на Арли Роузън да наведе настрани глава и да изгледа недоумяващо Харисън, докато се прокашляше.
— Господин Харисън, когато един старши пилот ви казва, че е подал план за полета, независимо дали е визуален или по уреди, обикновено можете спокойно да се обзаложите, че той знае разликата между обсъждането му и приемането му. Тук си нямате работа с пилот-стажант. Да, планът ми бе потвърден устно. Така, както е практиката.
— Много добре познавам процедурите, след като съм помагал в писането им — сопна му се в отговор Харисън. — Въпросът е там, господин командир, че в компютъра на РВД-Анкъридж няма ваш план за полета. Дори не е записано, че сте им се обадили.
— Предполагам, че сте търсили регистрация не само по позивните ни, но и по всички останали варианти, в случай, че приемащият е допуснал грешка? Нани знаете, че те не регистрират обажданията в компютъра си по името на пилота?
Харисън пренебрегна словесната плесница.
— В компютъра няма план за полета, господин командир, ето защо никой не ви е потърсил, преди дъщеря ви да разбере, че се е случило нещо.
Ейприл слушаше словесния дуел с нарастваща тревога. Изключително строгият разпит на Микулски и без друго бе достатъчно лош, но Харисън демонстрираше открита враждебност. Ейприл се изправи и шумно избута стола си назад, за да се намеси.
— Добре, господин Харисън, знаете ли какво? Баща ми преди броени часове е бил докаран тук след изживяване, едва не довело до смърт, и ако вие не можете дори да го разпитвате без необходимото уважение, мисля, че ще е най-добре да прекратим всичко това.
— Няма нищо, скъпа — каза Арли и й даде знак да седне. — Господин Харисън е инспектор от ФАА и неговата работа е да бъде изцяло скептично настроен до нивото на очевидна враждебност. Нали така, Уолтър?
Харисън вътрешно гореше от злоба. Изсумтя и поклати глава.
— Не се опитвам да бъда преднамерено скептичен, господин Роузън — рече той и изведнъж вдигна глава да погледне Арли. — Нито съм враждебен. Но фактът си е факт: независимо от това какви разговори сте провели по телефона, в Анкъридж няма план за ваш полет.
— Което, ако е вярно, ще означава голям пропуск от тяхна страна — прекъсна го Арли. — Което, между другото, изобщо не е прецедент. Центровете на РВД губят планове за полети всеки ден и вие го знаете. И освен това, както също така добре знаете, планът за полет по визуални ориентири не е задължителен, а препоръчителен. Но аз винаги подавам такъв план, ако не летя по уреди. Винаги. Без изключение.
— Когато летите частно, господин капитан, и когато нямате диспечер на авиокомпанията, който да върши нещата вместо вас, често ли излитате, без да сте получили метеорологични указания?
Ейприл отново скочи на крака.
— Окей, това е всичко. Разпитът приключи!
Арли се обърна към нея и поклати леко глава.
— Скъпа…
Ейприл се вцепени, като видя решителността, обладала баща й, сетне кимна с неохота, ала остана права.
— Виж какво, Уолтър — започна Арли, — преди да си заложил всичките си спестявания върху това погрешно допускане, бих изказал предположението, че сигурно знаеш, че компаниите за мобилни телефонни връзки също поддържат свои архиви. Направи ли си труда да провериш дали е регистрирано обаждане до РВД и метеослужбата от моя телефон?
— Не.
— Е, навярно ще бъдеш достатъчно разумен да посмекчиш малко тона и враждебното си отношение, докато го направиш. Истината е, че получих метеорологични указания, че подадох плана си за визуален полет в най-големи подробности и че следвах Федералните правила за летене (ФПЛ) и нормалните процедури.
— И сте загубили самолета си заради откъснато витло, докато сте се носили на по-малко от трийсет метра над вълните.
Арли Роузън пое дълбоко дъх. Ейприл видя как мускулите на челюстите му потрепват, докато се опитваше да се овладее.
— Уолтър…
— Извинете — прекъсна го със сумтене Харисън, — аз ви оказах уважението да използвам официалната ви титла на командир от гражданската авиация. Бъдете така добър да сторите същото с мен и да ме наричате „господин Харисън“. Не ме познавате, а мен ме обижда употребата на малки имена и говоренето на „ти“.