Джордж Микулски се размърда неловко на стола си, питаше се как да поеме отново нещата в свои ръце, но Харисън не му обърна внимание.
— В такъв случай защо да не ви наричам просто „инспектор Харисън?“ — попита Арли с целия сарказъм, на който бе способен. — Или предпочитате „Ваше превъзходителство“?
— „Господин“ ще свърши работа. Ето какво искам да ви попитам. Вие казвате, че сте се снижавали, за да запазите визуалния характер на полета. Действали сте съгласно глава деветдесет и първа на ФПЛ, така ли?
— Да.
— Тогава колко високо над вас бяха облаците, господин командир? Предполагам, че знаете правилата за визуалните полети.
— Облаците се намираха на повече от предписаните сто и петдесет метра над мен — отвърна Арли с още по-твърд тон. — И аз, знам правилата, както съм убеден, че и вие ги знаете, инспектор Харисън. Съгласно ФПЛ глава деветдесет и първа, точка сто петдесет и пета, изискването да се лети на височина под четиристотин метра е да имаш просвет от сто и петдесет метра под и триста и трийсет метра над себе си, както и шестстотин метра свободно пространство встрани от себе си, като нощно време видимостта трябва да е минимум три сухопътни мили, според новото определение „G“ за въздушно пространство. Пропуснах ли нещо?
— Не… само че как така сте могли да бъдете толкова ниско над водата при влошаващи се условия и да продължавате да смятате, че спазвате ФПЛ, след като е било тъмно и сам признавате, че не сте могли да видите нищо?
— Какво? Определено не съм признавал, или казвал, че не съм могъл да видя нищо, докато не навлязох в онази мъгла в последния миг. Това бе неочаквано, а дотогава имах абсолютно пълна видимост според правилата.
— Добре, господин командир — продължи Харисън, — вие предполагате, че сте изгубили перо на витлото, но не е ли възможно облаците просто да са ви притискали надолу и да сте продължили да се спускате, без да разберете колко ниско се намирате, докато не сте забили крило във водата?
— Не, по дяволите! — Арли Роузън се изправи рязко в седнало положение и потрепери от болката в главата; след това впери поглед в инспектора от ФАА и насочи леко потреперващ показалец към него. — Искам да запомните това веднъж завинаги, Харисън. Аз правех точно това, което казах, че съм правил, на онова място, по онова време, и точно така, както казах, че го правя! За какъв се мислите, по дяволите, да идвате тук и да ми подхвърляте някакви шибани обвинения без ни най-малки основания в тяхна подкрепа?
Харисън се разсмя и започна да затваря малката папка с бележник, която държеше. Върху страницата нямаше никакви бележки.
— Най-добрата защита е нападението, а, Роузън? Не се безпокойте, ще събера фактите, че сте летели прекалено ниско над водата, в което съм убеден.
— Прекалено ниско ли?
— Виждал съм го хиляди пъти. Прекалено самоуверен пилот с частен самолет, който преминава границите на визуалния полет. Вие сте били с водосамолет, в крайна сметка, ФАА не се вижда никъде наоколо, а искате да стигнете до местоназначението си и не давате пет пари колко ниско са облаците над главата ви, стига да сте във въздуха и да виждате водата под себе си.
— Това е абсолютно невярно! Да не споменаваме факта, че щом сте толкова дяволски опитен, трябва да знаете, че пилотите, които правят това, го правят, защото нямат сертификати за летене по уреди и нямат друга алтернатива. А аз имах алтернатива!
— Да де, добре разбирам, че трябва да си изградите добра защита за пред застрахователната си компания, но пред ФАА това няма да мине.
— Какво? — рече Арли и върху лицето му се изписа шок.
Ейприл пристъпи към леглото, застана между баща си и инспектора от ФАА и вдигна длан, за да му даде знак да престане.
— Това бе достатъчно, господине. Махайте се веднага от тази болнична стая.
— Госпожице Роузън, не разговарях с вас — отвърна Харисън, все още впил поглед в Арли.
— Внимавай как разговаряш с дъщеря ми, негоднико! — не издържа Арли. — И, както тя каза, измитай се веднага оттук!
Джордж Микулски се бе изправил, очевидно объркан, облещен, опитваше се да измисли как да се измъкне по най-бързия начин от тази конфузна бъркотия, в която спътникът му от ФАА бе превърнал разпита. Но Харисън пристъпи към края на леглото и физически му препречи път, насочил пръст към Арли Роузън.
— Чуйте, командир Роузън. Не давам пет пари за това колко голям самолет управлявате или за това колко часа сте навъртели, седнал в прекалено мекото си кресло, похапвайки от храната за първа класа и преструвайки се, че това е истинска пилотска работа, нито пък давам пет пари за обидно надутата ви заплата. Но ето каква е новината, умнико. Ти трябва да спазваш правилата, иначе ние ще ти отнемем лиценза. И искаш ли да узнаеш какво мисля?