— Давай. Само че до един час ще бъда пред генерал МакАдамс с пълните си обяснения.
Последва мълчание.
— Добре, остави го недовършено — рече тихо Джо и се запита как, по дяволите, щеше да каже на Линдзи Уайт и на Бен Коул, без да се отмени последния полет за приемането на проекта. „Може би ще се намери друг начин“, помисли си той. Аварийното прекратяване на връзката имаше предназначението да успокои Линдзи и Бен Коул, но допълнителните двайсет и четири часа щяха да дадат на Коул време да реши проблемите си, без да има нужда от ръчно прекратяване на връзката. Ето защо дублиращото устройство бе ненужно. Не бе необходимо да обсъждат въпроса, или да разгласяват отсъствието на устройството.
Краткотрайното бодване на морално угризение не можеше да се мери с мощния двигател, захранващ стремежа на Джо Дейвис към икономическо и корпоративно оцеляване. Това бе малък — и в най-добрия случай преодолим — риск и той можеше да го поеме.
Девета глава
Вторник, ден втори
Шилсхоул марина
Балард, щата Вашингтон
Грейси О’Брайън паркира сребристия си корвет, модел 1982-ра година на паркинга на Марината и изключи двигателя.
Корветът бе първата й голяма глезотия, след като получи работата в „Джансън и Прузън“. При начална заплата от 105 000 долара годишно, това бе повече от възможно. Винаги бе мечтала да има корвет.
Беше я купила преди година и през изминалото време съжаляваше само, че нямаше достатъчно време да я кара — и за двестате долара глоба за превишена скорост, когато профуча край един пътен полицай с около сто и осемдесет километра в час.
— Онзи ми поиска разрешително за пилот — смееше се Грейси, когато на следващия ден разказваше случката на Ейприл.
— О, не, нима му го показа?
— Разбира се, че го показах! Извадих си разрешително за частен пилот и му го подадох. Татко ти би се гордял с мен.
— Учудена съм, че не ми звъниш от окръжния затвор.
— Не, полицаят се разсмя.
— Но все пак те глоби.
— Да, макар че примигвах на парцали и се правих на секси и всичко останало, на което си ме учила, Роузън. Но пак ти казвам, при мен тези номера не минават.
— Това е защото непрекъснато говориш! Така съсипваш целия ефект от кипренето.
Грейси се изкикоти като си спомни случката. Взе куфарчето си от дясната седалка, затвори вратата и се спря да изчисти едно петно от прозорчето, преди да се запъти към яхтата, която наричаше свой дом.
Корветът бе предизвикал удивеното ахване на Ейприл, но щурото решение на Грейси да си купи скъпа яхта и да заживее в нея северно от центъра на Сиатъл бе поразило цялото й голямо семейство.
— Безопасно ли е? — попита Ейприл.
— Безопасно е, успокояващо е и съм вложила сериозни пари в десетгодишен седемнайсетметров кораб с голяма спалня, салон, кухня и всичкото това — на цената на твоя апартамент във Ванкувър.
Грейси се спря пред входа към кея, за да се наслади на очертанията на своя кораб, както обичаше да го нарича. Беше седемнайсетметрова яхта тип „Карвър“, привързана с кърмата си към кея.
Затвори портичката зад себе си и измина седемте метра до плаващия си дом, отключи вратичката и хвърли куфарчето си върху един стол, след което сложи отново слушалките, за да позвъни на Ейприл. Набра номера на клетъчния й телефон, като си припомняше подробностите от последния им разговор. Той се бе състоял преди часове и докато Арли и Рейчъл очевидно се оправяха физически, новината, че се бяха появили представители на НКБТ и ФАА за разпит, я безпокоеше през последните няколко часа, а мълчанието в Анкъридж не беше никак от полза.
— Ало?
— Къде се намираш, Розенкранц? — попита Грейси.
— Тъкмо излизам от болницата и щях да ти звъня. Грейси — рече Ейприл. — Мисля, че имаме проблем.
Разказа й с напрегнат глас за свадливия разпит и за нападението на инспектора от ФАА, както и за гнева на Арли Роузън.
— Да не се шегуваш? Нашият командир да изгуби самообладание? — попита разтревожена Грейси.
— Напълно. Обиждаше го и тъй нататък. Ако онзи от ФАА не бе предварително решен да причинява неприятности — а той очевидно бе нахъсан — вече е съвсем сигурно, че ще го направи. Още с идването беше озлобен.
— Ще се наложи да намеря специалист по авиационно право и то бързо. Някой, който има опит при защитата на пилоти срещу ФАА.