— Грейси, мислиш ли, че това ще се върне като бумеранг върху татко?
— Ами, ти ми кажи. Онзи от ФАА спомена ли нещо за алкохолизъм?
— Да.
— Обвини ли го, че е летял пиян, спомена ли, че ще препоръча да се предприемат т.нар. „действия относно сертификата“ му?
— Да. Не със същите думи. Не каза „действия относно сертификата“, но точно това имаше предвид.
— Тогава сме изправени пред голям, очевиден и труден проблем. А те иначе как са?
— Малко са замаяни. Мисля, че татко още не осъзнава напълно, че е загубил любимеца си. Той толкова обичаше албатроса.
— Това може да се окаже най-малкият от проблемите му.
— Той сигурно ще потърси начин да го извади, но когато един самолет е преседял в солена вода…
— Ейприл, сега трябва да се съсредоточа. Разкажи ми колкото е възможно по-подробно за онзи разпит и какво точно каза баща ти на онези типове.
— Ще ти го пратя по имейла след минутки.
— Какво, бележките си ли?
— Не. Записах дигитално целия разпит и веднага щом си отида в хотела — запазила съм стая в „Анкъридж Хилтън“ — ще ти го пусна по електронната поща. Качила съм програмата на лаптопа ти, когато миналия месец купих това магнетофонче.
— О, забравих. Чудесно. Но нима искаш да кажеш, че можеш да го изпратиш директно от самия диктофон?
— Не, ще използвам своя лаптоп.
— От своя лаптоп ли? Да не би да си взела лаптопа си в Анкъридж?
— Разбира се.
— Да не искаш да кажеш, че си имала време да грабнеш и компютъра си заедно с несесера си, когато тръгваше от Ванкувър?
— Грейси, лаптопът е нещото, което грабвам първо, преди да взема несесера си… — рече тя и изведнъж се спря. — Но защо повтарям това? Нали знаеш, че мразя тази дума „несесер“? Това е просто нещо, което ме кара да се чувствам и да изглеждам добре.
— Да, знам. И така, колко време ще останат твоите хора в болницата?
— Най-малкото и тази нощ.
— Добре, а сега ми кажи ти как си?
Ейприл въздъхна.
— О, на път съм да се разплача от облекчение или от мъка. Слава богу, че са невредими, но кого удовлетворява това? Изгубил си самолета си, ФАА те е подгонил… Не е много весело.
— Можеш ли да си вземеш няколко дни отпуск, за да ги придружиш до дома в Секуим?
— Да, но след два дни трябва да посрещам кораби. Дийн ще пристигне утре заран. Ти ще потърсиш ли адвокат?
— Освен онзи, когото виждам в огледалото ли? Да. Това ще е първата ми работа утре заран. Удобно ли е да се обадя на командира и на Рейчъл? Биха ли разговаряли с мен?
— Много биха се зарадвали да чуят своята крайно цинична заместник-дъщеря — отвърна Ейприл и й продиктува номера на телефона в болничната им стая. — Грейси, татко не е пил. Знаеш го, нали?
— Бих заложила живота си за това.
— Тези обвинения бяха доста гадни.
— Стой си там и имай вяра, Ейприл. Наистина. Ще оправим тази работа, ти и аз.
— Мислиш ли?
— Ей, забрави ли какъв екип сме?
Десета глава
Вторник, ден втори
Офиси на „Юниуейв“
Военновъздушна база „Елмъндорф“, Аляска
Около осем часът вечерта
Скрийнсейвърът с изображението на Лайза Коул му подейства мигновено изнервящо. Емоциите, предизвикани от красивото лице на починалата му жена, бяха почти непоносими, ето защо той обикновено се подготвяше внимателно преди всяко негово появяване.
Но ето, че образът на Лайза го гледаше от екрана — любимата му нейна снимка с развята свободно коса от силния вятър на Пали. Пали беше прочут проход през хребета на вулканичната планинска верига на остров Оаху, който разделя Хонолулу от Кайлуа на североизточния бряг. Спомни си онзи прекрасен ден… Тя бе много доволна от вятъра със скорост четирийсет мили в час, който повдигаше полата й и недискретно разкриваше тайни прелести, докато той се опитваше да я фотографира. Тя самата много харесваше тази снимка. Наричаше я „моята имитация на Мерилин Монро“.
Мислите му отново поеха по стария, мрачен път и той пак преживя онзи миг, в който му съобщиха новината, че жена му бе загинала в пътен инцидент, блъсната от пиян шофьор. Остави изображението й на екрана, утешавайки се донякъде със странната идея, че тя го гледа отнякъде, че би могъл да се възползва от помощта й, а той неимоверно се нуждаеше от нея.