Но какво точно му убягваше, питаше се той.
Единадесета глава
Сряда сутринта, ден трети
Хотел „Хилтън“ в Анкъридж
В продължение на цели десет минути Ейприл се мъчеше да игнорира звука на будилника. Най-накрая се отказа и го придърпа към себе си. Беше го нагласила за осем сутринта, а той показваше шест без десет.
Дийн, единият от братята й, се очакваше да пристигне в десет часа, тя трябваше да го посрещне на летището, както и да проведе поне половин дузина разговори с Ванкувър. И ако изпишеха родителите й в ранния следобед, трябваше да уреди самолетни билети до Сиатъл.
Ейприл изгаси лампичката на шкафчето до леглото, захлупи една възглавница върху лицето си и се опита да поспи още малко, но не можа да се отпусне. След по-малко от десет минути се изправи в леглото и метна ядосана възглавницата. Беше съвсем будна. Някаква мисъл се въртеше в главата й, но още не успяваше да я улови.
„Добре де, ще опитам с душ.“
Измъкна се изпод завивките, стана и отиде до прозореца. Анкъридж бе затиснат от ниско сиво небе в една много студена утрин. Помисли си за това, че не бе облечена, ала коприненият й халат си беше във Ванкувър, а освен това около „Хилтън“ нямаше други високи сгради.
Ейприл дръпна завесите в един иначе ексхибиционистичен жест и скръсти ръце под гърдите си, загледана в четворката изтребители F-15, които кацаха един подир друг във военновъздушната база „Елмъндорф“. Изчака докато и последният не се скри от полезрението й върху пистата, след което се запъти към банята и се пъхна в уютния пашкул от топла вода и „бял“ шум, който я защитаваше от всичко, освен от мислите й.
Дългите, горещи, разточителни душове винаги бяха най-доброто й време да мисли, нещо, което братята й не успяха да разберат — особено, след като трябваше да чакат до безкрайност сестричката си да освободи банята.
Ала никога несвършващата гореща вода в един хубав хотел си беше истински разкош и тя винаги се възползваше от подобни възможности — дотолкова, че Грейси обичаше да казва, че името й било на челно място в списъка на най-големите замърсители с отпадни води.
Ейприл затвори очи и се опита да си спомни какво от снощния разговор с майка й я бе обезпокоило толкова. Излезе от болницата около седем и се настани в хотела, след това слезе в ресторанта да хапне набързо един сандвич. И когато се върна в стаята си, телефонът вече звънеше — беше майка й. Рейчъл Роузън искаше да повтори всичко с най-големи подробности, а това подейства лековито и на майката, и на дъщерята.
Нещо в този разговор обаче продължаваше да безпокои Ейприл.
„… Татко каза, че витлото изгубило едно перо и всичко започнало да се тресе адски.“
Ейприл се опита да си припомни разказите на родителите си.
„Мама спомена, че казаното от татко за перото на витлото сигурно е вярно, защото последвал невероятен шум, досущ както твърди той.“
Обърна се и подложи лицето си под водната струя, постоя така замислена още няколко минути, сравнявайки спомените си за албатроса с описанията им за случилото се.
Ейприл ококори очи, когато в съзнанието й изведнъж се появи нова възможност — една доста странна мисъл, която я накара да изскочи веднага изпод душа. Погледна часовника си и започна да пресмята разстоянието до летището. Тревожеше се дали времето щеше да й стигне за една много важна поръчка, преди пристигането на брат й.
Център за ръководство на въздушното движение
Анкъридж, Аляска
8:05 часът сутринта
Ейприл спря взетата под наем кола пред будката на охраната на сградата на ФАА, готова да покаже шофьорската си книжка и лиценза си на пилот. Тъй като притежаваше такъв лиценз, беше необходима само молба по телефона и бърза проверка на досието й, за да получи разрешение да посети радарните помещения без прозорци в центъра. Пилотите са винаги добре дошли — така й бяха казали по телефона.
Ейприл излезе от колата си и пое към входа, където с протегната ръка я очакваше мъжът, с когото бе говорила.
— Госпожица Роузън? Аз съм Джей Симпсън.
— Да. Благодаря ви много, че толкова бързо уредихте всичко.
— Удоволствието е мое — отвърна той и я изгледа по начин, който потвърждаваше думите му. — Казахте, че искате да поседите малко и да погледате как се работи в даден сектор, нали така?