Бен изключи телефона и включи колата на заден ход. Не се съмняваше, че се бе превърнал в пешка.
Петнадесета глава
Сряда, ден трети
Анкъридж, Аляска
Късният следобед
— Намерих го, Ейприл.
— Кого? — Ейприл се занимаваше с копчетата на клетъчния си телефон, който бе измъкнала от калъфа му и се опитваше едновременно да шофира.
— Адвокатът, специалист по авиацията, комуто можем да се доверим. Той е в столицата и вече води телефонни разговори с ФАА, за да види дали може да се избегнат проблемите с онзи инспектор Харисън.
— Това е чудесна новина, Грейс.
— Няма гаранции, но човекът, за когото ти говоря, е един от най-добрите. Две десетилетия се е борил с явното желание на наказателния отдел на ФАА да отнеме всички пилотски лицензи в Америка и ако те изобщо се страхуват от някого, то това е той. Поиска три хиляди долара аванс, който вече му изпратих.
— Грейси! Благодаря ти. Ще ти върна парите, още щом се върна.
— Сериозно съм обезпокоена, както и сама се досещаш.
— Татко ще ти бъде много благодарен за стореното…
— Е, как е нашият командир?
— Ще изпишат мама и татко до един час и ще отлетим за Сиатъл в шест часа.
— Разкажи ми какво измъкна от Бреговата охрана.
Ейприл й предаде разговора си с лейтенант Хобс и че той се бе обадил само преди четвърт час, за да насрочи среща.
— Грейси, нещо очевидно го кара да бъде предпазлив. Иска да се срещнем в едно кафене от веригата „Старбъкс“ наблизо. Какво ли означава това?
— Може да обича да пие кафе.
— Не, наистина. Каза, че се обажда по клетъчния си телефон и че ще облече цивилно яке върху униформата си. Предупреди ме да не споменавам на никого за срещата ни.
— Е, поне не те е поканил на сериозна дискусия в мотела „Щастливо дъно“.
— Той е женен, Грейси.
— Непрекъснато ти го повтарям, Ейприл. Подире ти винаги се влачи цяла сюрия заинтригувани мъже. Ето защо винаги успявам да те открия в някоя тълпа.
— А ти къде се намираш сега, О’Брайън?
— Още съм в кабинета си, зарината с цял тон преписки.
— Юридически, предполагам?
— Ето, пак ми открадна репликата. И сега си на път да се срещнеш с него, така ли?
— Да. А ти ще ни посрещнеш на летището „Сийтак“, когато пристигнем, нали?
— Точно така. Но този път ще бъда една от онези трогателни нещастници, които чакат извън охранявания. Обади ми се след срещата си с оня от Бреговата охрана, чуваш ли?
— Ще го направя.
Последва дълга пауза от страна на Грейси.
— Може да се окаже много важно да извадим албатроса, Ейприл, независимо от разходите.
Ейприл кимна, забравила, че приятелката й не може да я види.
— Знам. Имам обезпокоителното чувство, че достоверността на татковата версия зависи от строшеното перо на витлото, а ако е така, нямаме друг избор.
Когато Ейприл пристигна, лейтенант Джим Хобс вече чакаше до вратата на „Старбъкс“. Застанаха заедно на опашката и той настоя да плати сметката, преди да я отведе до най-усамотената маса.
— Необходими ли са всички тези изпълнения в стил „плащ и кинжал“? — попита Ейприл, усмихна се и се наслади на топлата, пропита с аромат на кафе атмосфера на заведението.
Хобс се огледа внимателно и остана доволен — май никой не проявяваше неоправдан интерес към тях. Срещна погледа й.
— Ето какво ще ви кажа, мис Роузън. Да, в района е имало кораби. Да, нашият радар във Валдес е засякъл отметка, която навярно е била на самолета на баща ви. Но — без да съм видял картина или запис от радара — ми бе съобщено, че целите не са се срещнали. Другото, което мога да ви кажа, е, че смятам, че тези записи са публично достъпни, но може би ще трябва да подадете молба по Закона за достъп до информацията, за да ги получите.
— Значи ги крият, така ли?
Джим Хобс се усмихна леко, огледа се и мислено проследи действията на хората в заведението. После се обърна към нея:
— Нека го формулираме така: дори при най-безобидните ситуации Бреговата охрана като институция избягва да предоставя на цивилни своите записи. Второ, в този случай има прекалено голям официален интерес към същите тези записи, за да бъде ситуацията рутинна, и преди да попитате — той вдигна ръка, за да предотврати въпроса, който тя се готвеше да зададе, — не знам кой стои зад този специален интерес, но това означава, че ще отрека изобщо да съм ви казвал за него. Никога не съм бил тук.