— Разбрахме за крамолата съвсем случайно. Представителят на Националната комисия за безопасност на транспорта е приятел на един от нашите, които работят по сигурността на програмата. Играят заедно скуош и доколкото разбрах, човекът от НКБТ е бил доста разстроен от онзи разпит и много разговорлив.
— „Разпусната уста“.
— Моля?
Мак се засмя.
— О, това е един стар израз от времето на Втората световна война. И преди да ме попиташ и да ме обидиш, нека ти кажа, че не, не съм участвал в нея, тъй като съм бил твърде млад.
— Аз държа на кариерата си, сър. Нямаше да направя никакви язвителни забележки, които… вашият слухов апарат би доловил.
— Чух го! Всъщност изразът е „Разпуснатите уста потопяват кораби“. И той все още е в сила. Ето защо е тъй адски трудно да се разработва черен проект сред цивилно обкръжение. Удивен съм, че през тези три години се справихме толкова добре, само с едно сериозно нарушение на правилата за сигурността.
Стюардът се появи безшумно с още една диетична кола. Мак я взе, поклати глава и погледът му спря върху удивителната картина на паметника на Вашингтон в полуздрач, окачена върху задната страна на кабината.
— Смятам, че не е нужно да подчертавам, че ще трябва да следим изкъсо този Харисън и госпожица Роузън, Джон.
— Така е, сър, нашите хора ще ги държат под око.
— Безпокоя се, че сигурността е в ръцете на нашата служба за специални разследвания — каза генералът, процеждайки думите така, сякаш бяха горчиви. — Не искам някой лейтенант-каубой в цивилно облекло да се превъзбуди и да предприеме нещо незаконно. Но… нека да приберат всички оригинални радарни записи от ФАА, Бреговата охрана, ВМС и всички останали, които имат електронни доказателства за нашия изпитателен полет онази вечер. Донеси ги в заседателната зала в „Елмъндорф“ за утрешното съвещание.
— Господин генерал, какво ще правим, ако гълфстриймът се появи на някой от тези радарни записи?
Мак се усмихна и поклати глава.
— Ами, преди всичко в онзи район никога не е имало гълфстрийм, нали така?
— А, да, сър, така е.
— Добре. Тогава как е възможно той да се появи на който и да било запис, когато дойде ред да връщаме лентите?
Андерсън кимна:
— Разбрано.
— Всъщност — додаде Мак, — мисля, че ще видим отметка на всички радари, но без квадратчето с данни за полета от транспондера, който при нас бе изключен, тоест ще става дума за поредния неидентифициран самолет, който се мотае из въздушното пространство около щата. Не искам да видя нищо, което може да накара госпожица Роузън да си помисли, че сме замесени в катастрофата на бащиния й самолет. — Той млъкна и се взря в Андерсън, който бе свел поглед. — Не е възможно това да се е случило, нали?
— Не, сър, разбира се, че не. Но вече се бях сетил, че ще искате тези записи. Готов съм да предприема съответните действия.
Подполковник Андерсън понечи да се изправи, но Мак го улови за ръкава и се взря в очите му.
— Джон, една секунда още. Сигурен ли си, че не е възможно да сме замесени в катастрофата на онзи албатрос?
Подполковникът най-накрая се изправи и поклати енергично глава.
— Не сме, сър. Абсолютно! Координатите на потапянето, или падането на онзи самолет, са твърде далеч от курса на нашия изпитателен гълфстрийм.
— Но — рече генералът и вдигна показалец, — си бил достатъчно обезпокоен, за да провериш това.
Андерсън едва доловимо трепна, но Мак забеляза това.
— Джон, погледни ме. Когато стана мой адютант ти казах, че трябва да знам всичко за теб, без изключения. И ако премълчиш нещо, независимо от какви благородни намерения, аз лично ще изхвърля насинения ти задник от ВВС. Ясно ли е?
— Честно, сър, казвам ви всичко, което знам и никога не бих…
Мак го прекъсна само с един предупредителен поглед и вдигна отново показалец.
— Просто донеси онези записи и осигури безопасна зала за преглеждането им в осем сутринта.
Седемнадесета глава
Сряда, ден трети
Анкъридж
Шрьодингер бе прекарал целия следобед в размисли за сутрешните гадости и не бе готов за ново нарушение на реда, когато Бен влетя през вратата далеч преди обичайното време.
В съзнанието на Шрьодингер нямаше думи, които да изразят неговия душевен смут, той изпитваше само подсъзнателно недоволство от продължаващата атака срещу предвидимостта в този свят. И реши, че трябва да намери начин да изрази недоволството си пред Бен. А за едно същество с остри нокти в мебелиран апартамент има доста възможности да го направи.