— Страх ме е. Грейси. От ФАА е и е с обратна разписка.
— Мамка му — процеди приятелката й. — Отвори ли го?
— Не.
— Отвори го.
— Трябва ли?
— Да, трябва. Някой трябва да го отвори. Навярно е покана за някаква проверка или за оценка, или пък съобщение за потенциално нарушение.
Ейприл отново въздъхна.
— Надявах се онзи адвокат от Вашингтон, когото наехме, да уреди нещата.
— Е, може и да е успял. Отвори, моля те, писмото и ми го прочети.
С нокътя на показалеца си Ейприл разряза плика и извади от него единствения лист обикновена хартия. Върху него зърна синята емблема на ФАА.
— О, Господи, Грейси! О, Боже мой!
— Какво има?
— Има съобщение за незабавно отстраняване.
— О, не.
— Да. По дяволите! Грейси, това ще убие татко.
— Сигурна ли си, че пише „отстраняване“?
— Сигурна съм. Обвиняват го в… чакай малко… това е смешно… че е летял в нетрезво състояние, за безразсъдно управление на самолет и за нарушаване на правилата за визуален полет. Какво ще правим?
— Там имате факс, нали?
— Да. Да ти го пратя ли по факса?
— Прати го и на адвоката във Вашингтон — нареди й Грейси и й продиктува телефоните.
— Какво да кажа на татко?
Чу как Грейси въздъхва и забавянето на отговора засили опасенията й.
— Ейприл, нали разбираш, че няма да може да лети и за „Юнайтед“?
— Да.
— Значи… не знам какво да ти кажа, освен това, че битката вече започва.
— Грейси, мога ли да те включа на конферентна връзка, та да ми помогнеш да му кажа?
— Най-добре е да включим и адвоката. Казва се Тед Грийн. Дай ми няколко минути, аз ще ти позвъня и ще уредим всичко. А дотогава крий проклетото писмо от баща си.
— Ще се опитам. Този следобед щях да се връщам във Ванкувър, но сега…
— Той ще има нужда от теб, Ейприл, поне в началото. Това ще бъде много тежък удар за него.
— Знам.
— Стой и чакай. Аз ще ти позвъня.
— През цялата си кариера той никога не е бил наказван от ФАА за нарушения. Знаеш ли това?
— Ейприл, всичко ще се оправи.
Писмото се размаза пред изпълнените й със сълзи очи.
— Добре.
Десет минути по-късно позвъни Грейси.
— Господин Грийн? Там ли сте?
— Да — отговори мъжки глас от далечния вашингтонски кабинет.
— Добре. Ейприл? Свързани сме с твоя клетъчен телефон, ясно?
— Да.
— Ще изчакаме, докато отидеш при командира.
Ейприл тръгна към спалнята на родителите си, чувстваше се като палач. Рейчъл Роузън вече бе станала и поздрави дъщеря си от нишата към банята, ала Арли бе още в леглото.
— Татко?
Забеляза, че бе мрачен.
— Здравей, мила.
— Аз…
— Пощата никога не идва по това време, нали знаеш?
— Не, не знаех.
— Което означава, че има писмо с обратна разписка, което пък значи, че е от ФАА, което, на свой ред, означава, че новината е много лоша.
Ейприл погледна писмото в ръката си, седна на крайчеца на леглото и кимна.
— Грейси и нашият адвокат, господин Грийн са на телефона. Искат да говорят с теб.
— Дай да видя писмото — рече тихо Арли, взе го от ръцете й, прегледа текста, върна й го и кимна към телефона. Лицето му бе пепеляво, но гласът му бе твърд.
— Добре, Ейприл. Свържи ме.
Кантората на „Джансън и Прузън“
Сиатъл, щата Вашингтон
Грейси О’Брайън приключи с конферентния разговор между Тед Грийн и Роузънови, след което веднага избра отново номера на Грийн във Вашингтон.
— Искам да получа откровена оценка, господин Грийн.
От Вашингтон долетя дълбока въздишка.
— Ако трябва да говоря направо, кашата е голяма.
Грейси усети как сърцето й се сви. По време на конферентния разговор Грийн внимателно изрече всички онези неща, които един добър адвокат трябва да казва на всеки нов клиент в началото на пълното с неизвестности пътуване в правосъдието, но бе очаквала малко по-оптимистично становище в разговора между двама адвокати.
— Взели са го на мушката, Грейси. Искам да кажа, че ФАА по начало си е такава при наказателните си действия. Но в случая с командир Роузън не получих и най-малкото сътрудничество от тяхна страна. Сякаш са взели решение да играят ва банк и да го унищожат.