— Моя… какво?
— Връщаш се в Анкъридж с полет на „Класкън“ в един следобед. Този следобед ще се срещнеш с човека, който, струва ми се, ще свърши най-добре работата. Бяха нужни няколко телефонни разговора, докато го открия. Бих дошла с теб, но…
Ейприл изглеждаше смаяна, а Грейси явно се наслаждаваше на вида й.
— Ще се връщам в Анкъридж? Но… аз трябва да се върна на работа.
— Вече говорих със старшия ти вицепрезидент Найлс Дейтън. Каза, че ти изпраща най-дълбоки съчувствия. Осигурил е посрещането на двата кораба и ще ти се обади, ако има нужда от нещо.
— Найлс Дейтън ти е казал всичко това?
— Направи го.
Ейприл наведе глава, изпълнена с подозрения.
— А какво точно му каза ти, за да измъкнеш такъв благосклонен отговор?
— О, нищо особено. Всъщност говорих с Хю Уелсли, той включи в разговора Найлс Дейтън и може да съм споменала нещо за ползата на „Емпрес лайнс“ от медийната пушилка.
— Полза от медиите?
— Разбира се. Една вярна дъщеря и вицепрезидент на „Емпрес“ предприема благородната кампания да спаси ценен военен самолет от времето на Втората световна война от дълбините на морето. Репортерът на „Анкъридж таймс“ ще се срещне с теб утре. Много е запален. Разбира се, ще бъде още по-запален, когато види самото момиче.
— Чакай малко. Организирала си отразяване от пресата? Грейси, не съм много убедена, че това е добра идея.
— На него много му хареса. На Хю — също.
— Хю ли? Откъде познаваш Хю?
— Ти ни запозна на едно парти миналата есен, забрави ли?
— О, да — отвърна Ейприл, но изведнъж се стресна от мисълта, че интервюто можеше да стигне до въпроса за пилотиране в нетрезво състояние. А ако той гръмнеше в публичното пространство…
— Трябва да извадим онзи самолет от дъното, Ейприл — редеше Грейси. — Най-малкото трябва да докажем, че онази перка се е откъснала. Тед Грийн е готов да атакува ФАА в мига, в който се сдобием с доказателства. Няма гаранции за успех, но съществува някакъв шанс да се набият малко обръчите на наказателния им отдел.
— Но ти всъщност смяташ, че… Той наистина ли смята, че е разумно въпросът да се изнася в медиите?
Грейси кимна.
— Имам да ти казвам още много неща, но най-добре ще е да те откарам до „Сийтак“.
— Грейси, и аз трябва да ти кажа нещо — рече Ейприл, забила поглед в чашата си с кафе. — Вечерта преди катастрофата татко е купил известно количество алкохол за партито, което възнамерявали да организират в Ситка. Онзи червей Харисън ми се обади. Той знае това.
Грейси се облегна назад.
— О, господи, не!
— Татко не е пил, Грейси!
— Поне да беше пил — рече бавно Грейси.
Двадесет и първа глава
Четвъртък, ден четвърти
Анкъридж, Аляска
Ранният следобед
Фоайето на хотел „Ригъл Аласкън“ бе изградено така, че да прилича на интериора на грубо скована хижа в някой от националните паркове, ала самият хотел бе всичко друго, само не и усамотен. Сградата се издигаше в южния край на езерото Спенърд, което всяко лято се бореше за титлата „най-оживеното водно летище в света“.
Ейприл слезе от микробуса, който я докара от летището, разтвори ципа на бялото си яке и влезе във фоайето, като мимоходом забеляза окачените по стените ловни трофеи. Ала в този момент младата жена не обръщаше внимание на нищо, заета с мислите си за надвисналата опасност.
По време на целия полет от Сиатъл се опитваше да надмогне депресията, ала тъмната вълна на реалността бавно вземаше връх. Спасението можеше да дойде единствено чрез изваждането на останките на стария боен самолет. И ако всички онези купени в Анкъридж бутилки алкохол можеха да бъдат намерени все още складирани и неотворени, обвинението на ФАА щеше да се разпадне.
„Добре, къде е моят пилот?“
Ейприл огледа фоайето. Отиде до камината, без да забележи някого, който дори смътно да отговаря на описанието на пилота. Седна в едно от големите кресла до бумтящия огън и препрочете бележката на Грейси.
„Ейприл, във фоайето ще те посрещне Скот Макдърмът, когото наех да те откара със своя «Груман уиджън» до Валдес, за да се срещнеш с оператора на спасителна компания Джим Доблър. Той трябва да е съставил план за действие, преди пристигането ти. Препоръча ми го един от големите клиенти, с когото случайно говорих днес по телефона. Клиентът ми е милиардер и е много дружелюбно настроен. Знам, че има голяма компания за спасителни и кораборемонтни дейности в Мобайл, Алабама. Операцията била твърде малка и твърде на север, за да се заемат неговите хора, но каза, че Доблър му бил доверен приятел и обеща да го помоли да ни помогне. Целта е да се спусне водолаз, който да сапанира албатроса, а след това с плаващ кран да се вдигне на повърхността и бавно да се извлече до брега, ако остане цял. Той може да стори всичко това. Дръж ме в течение. Аз ще бъда в офиса си до късно. Давай, момиче. Обичам те!“