— Да, настоявам.
— Тогава с радост ще ви избавя от нея.
Той извади от джоба си черна кръгла кутийка и внимателно напъха все още горящата пура в нея, след което зави капачето й.
— Какво правите? — извика Ейприл. — Онова нещо още гори.
— Това е една нова играчка. Запазва горящата пура свежа за по-късно — каза той и се ухили, — макар че съм сигурен, че ще сметнете думата „свежа“ за оксиморон.
— Къде е самолетът ви, господин Макдърмът?
— Командир Макдърмът, ако обичате — рече той с престорена сериозност. — Можете да ме наричате и Скот. Изборът е ваш.
— Много добре, господин командир. Къде е самолетът ви?
— До кея зад бара, госпожице Роузън. — Предложи й ръката си. — Мога ли да ви придружа?
— Не, не можете. Само водете.
— Имате ли багаж?
„Само ти си ми багаж“, помисли си тя, като едва сподави желанието да изтърси отговора, който й дойде на ум. Грейси очевидно й влияеше зле. Но само кимна и посочи чантата си за през рамо и друга с колелца с най-необходимото за едно пренощуване. Той ги взе, след като облече якето си, и я изведе.
Малкият шестместен „Груман уиджън“, модел 1952-ра, който Грейси бе наела, бе завързан за кейчето на хотела. Два малки двигателя стояха върху крилото близо до фюзелажа, поради което миниатюрният аероплан приличаше на умалено копие на бащиния й албатрос.
Макдърмът отвори лявата врата и натовари чантите, след което й направи път да се качи и да мине между седалките до дясното кресло в кабината. Последва я, заключи вратата и й подаде чифт слушалки с микрофон.
— Госпожице Роузън, този самолет може да излита и каца от вода и…
Тя вдигна дясната си ръка да го спре.
— Аз съм лицензиран частен пилот с разрешително за полети по прибори. Освен това имам и сертификат за управление на водосамолети. Тъй че, моля, не се опитвайте да ме омайвате.
Макдърмът изглежда се обиди.
— Какво ви кара да мислите, че ще направя подобно нещо?
— О, не знам. Нека просто го наречем инстинкт.
Погледна я в очите за няколко секунди, след което се изсмя и извади стария, пожълтял списък с предполетни инструкции от джоба отстрани. Хвърли го в скута й и рече:
— Щом сте лицензиран пилот, значи сте част от екипажа, в случая — мой втори пилот, независимо дали плащате сметката или не.
— Добре.
— Четете списъка, следвайте указанията ми и ми кажете веднага, ако сметнете, че има нещо важно, което трябва да узная.
— Например — как да се отнасяте с една жена и клиентка?
— Вижте, имах предвид само едно трогателно прочитане на списъка с проверки, преди запалването на двигателите.
Той изви вежди в опит да изглежда невинен, но ефектът бе твърде комичен. Ейприл не можа да се сдържи и се разсмя. Тя откъсна поглед от него, погледна инструкциите, прокашля се и нагласи микрофона си, преди да започне:
— Много добре. В началото бе тъмна и бурна нощ. Главният ключ?
— Е, това е много мило — каза Макдърмът и се ухили. — А моята реплика е: „Включен“.
— Предполетни проверки?
— Приключени.
— Заключване на управлението? — продължи Ейприл до края на списъка, след което го видя как запалва двигателите.
Излитането от гладката като стъкло повърхност на езерото бе бързо, уиджънът се вдигна плавно при скорост осемдесет мили в час и вирна нос твърде рязко, когато Макдърмът зави на изток и започна да се издига, за да прелети над хребета Чугач на три хиляди метра височина. После пое директно към Валдес. Шумът на двигателите бе оглушителен и Ейприл употреби времето, за да се наслаждава на красотата на терена. От време на време той хвърляше крадешком погледи, които пробягваха по тялото й, когато си мислеше, че тя не го вижда.
„Типичен сваляч“, заключи тя и се застави да насочи мислите си отново към проблема с вдигането на бащиния й самолет от дъното.
Бяха минали почти трийсет минути, когато Ейприл усети, че мощността на двигателите намаля. Обърна се към Макдърмът, видя ръката му върху ръчките за газта и го погледна въпросително. Той посочи надясно, докато завиваше уиджъна по посока на процепа в тънкия слой перести облаци, за да се спусне през него.
— Точно под нас е Валдес — рече той.
Преминаха през облаците и пред тях се разкри удивителната гледка на зелени и сиви планини с шапки от спускащи се ледници. Ейприл неволно ахна. Долу блестеше тъмносиният проток, който водеше от залива Принц Уилям на изток към Валдес. Макдърмът протегна ръка току под брадичката й и посочи нещо вдясно.