Взе папката с дисковете, които внимателно бе програмирал през последните три часа и бързо излезе от залата през странична врата, тъй като не искаше да разговаря с никого.
Предишната нощ мина в безкрайна поредица от кратки подремвания, редуващи се с часове крачене из къщата. Беше се опитал да обмисли растящия списък от обезпокоителни проблеми, като започна със засилващата се тревога за това, дали не бе разкрил прекалено много пред Нелсън Улоквит.
Към пет сутринта, след като магически отговори не се задаваха и сянката на депресията отново надвисна над него, Бен седна пред любимото махагоново писалище на Лайза и извади последните шест плътни листа луксозна хартия, които бе купила преди много време с намерението да бъде в съзвучие с обществото. Намери старата си автоматична писалка, сложи й пълнител, след което събра мислите си и състави просто завещание, с което уреждаше въпроса с Шрьодингер и оставяше всичките си земни блага на сестра си Филис. Последва кратко писмо до Филис.
Вече приключваше с писмото и завещанието, когато забеляза, че първите лъчи на зората започват да розовеят върху източното небе.
Взе душ и се облече за работа, учуден, че можа да се изправи толкова спокоен пред вероятността да загине. Изпитателният полет бе насрочен за осем вечерта и той не се и съмняваше, че предстои да се случи нещо ужасно. Единственото светло нещо, засмя се той на ум, бе хитроумният му план да върне променения код в компютъра си в офиса и да го изследва.
— Това е просветление, Шрьодингер — каза той на жълтия котарак, който наблюдаваше приготовленията му преди тръгване. — Охраната на „Юниуейв“ е много внимателна да не изнесем нещо от сградата, но изобщо не й пука какво ще внесем. Затова просто ще мина покрай охраната с ей този диск.
На Шрьодингер тези думи не му направиха впечатление, но Бен го взе и го чеса между ушите по-дълго от обичайното. И тъкмо когато се готвеше да тръгва, котаракът го изненада — придвижи се напред и го лизна с грапавия си език по лицето. Тогава Бен го вдигна да отвърне на целувката му, без дори да се безпокои от котешките косъмчета, от които неизбежно щеше да го сърби носа през целия ден. Жестът си струваше, реши той. Шрьодингер сякаш някак си бе разбрал, че това сбогуване не бе обичайно.
Бен се върна към настоящето, докато крачеше по коридора. За да не мине покрай вратата на Линдзи, той свърна по друг коридор с надеждата, че ще избегне контакта. Тя не би разбрала защо бе толкова наранен и ядосан, а навярно не се бе и замисляла, че той би могъл да открие, че обещаната от нея Т-образна ръчка е измама.
Стигна до далечния край на сградата и се мушна в една от залите със скъпи компютри, свързани с далечния „Крей“. Оставаха шест минути до планираната му връзка и той използва времето, за да качи програмните дискове, след което се облегна назад, за да обмисли още веднъж нещата.
Преди три дни промененият код в бордовия компютър на гълфстрийма за малко не ги уби. Сега вече бе сигурен в това. Една повредена платка просто не бе в състояние да обясни поведението на самолета. Някой бе вкарал кода, а след това — когато Бен бе стигнал прекалено близо до истината — същият този някой бе извадил кода от главната програма и бе прочистил всички останали копия, за да изглежда така, сякаш такъв код изобщо не е съществувал. Това означаваше, че който и да бе той, се ползваше с пълен достъп до неговата лаборатория, до компютрите и сградата!
Ала той не само бе виждал променения код, той притежаваше и копие от него. Всичките над три хиляди реда от кода бяха на един от дисковете, и бяха прехвърлени е инструкции компютърът „Крей“ да сравни смайващо големия брой компютърни команди с всеки друг тип от тъй наречените под-рутинни. Самият Бен на няколко пъти бе разнищвал кода и го бе събирал отново, сравнява го и с богата библиотека от компютърни кодове, но не успя да разбере каква поредица от команди се опитваше той да даде на компютъра — и на самолета.
„Крей“ бе последната му надежда. С огромната си способност да сравнява трилиони байтове за частици от мига, това бе най-добрата възможност да се разкрие онова, което някой очевидно си бе дал голям труд да създаде.
Компютърният екран проблесна, за да покаже, че е влязъл във връзка с „Крей“, той пъхна диска и стартира програмата.
Облегна се назад и се вторачи в променящите се числа на екрана, които показваха увеличаващия се процент от свършената работа.