Минаха двайсет минути, преди лек електронен сигнал да привлече вниманието му и да прикове погледа му към екрана. Прочете думите отначало небрежно, но след това се наведе напред и ги прочете отново, защото не можеше да повярва на очите си.
„Боже мой, промененият код е първична форма на «мъглява логика». Компютърът се е опитвал да мисли сам!“
Реши, че това би могло да обясни снижаването и може би дори точната височина от петнайсет метра. Но все още оставаше проблемът за базата данни за авиокомпаниите, които бе намерил „внедрени“ в редовете компютърен код. Защо точно база данни за авиолиниите? Каква евентуална функция би могла да се обслужва от нея?
Бен прехвърли информацията на друг диск и прекрати фиброоптичната връзка с „Крей“, след това прибра всичко в кожената си папка и излезе. Сега вече нямаше никакъв избор. Дан Джеръд, шефът по сигурността на „Юниуейв“ трябваше да бъде информиран, че бе в ход нещо, което силно намирисваше на саботаж.
Във всички случаи Джеръд не бе подвластен на корумпиране. Бивш агент от ФБР и бивш морски пехотинец, който бе поел службата на директор по сигурността в Анкъридж, когато проектът стартира, за Джеръд се носеше мълвата, че е работил и в сферата на разузнаването. Във всеки случай той бе поел отговорностите си много на сериозно, стараеше се да ограмоти и да съветва персонала на „Юниуейв“ как най-добре да се справя с толкова секретен проект, вместо да се опитва да ги улавя в нарушения на правилата.
Бен намери Джеръд в кабинета му, обясни му за открития променен код, като стратегически избягваше да спомене, че го бе прехвърлил у дома си.
— Тези три хиляди реда кодове бяха по средата на главната програма, когато си тръгнах онази вечер. Но когато се върнах на следващата сутрин, тях ги нямаше както в главната програма, така и във всички нейни копия. Някой най-щателно ги бе изтрил. Знам много добре, че не бива да идвам при теб без доказателства, затова… изчаках, докато не събера всичко от резервни копия — Бен му подаде диска и обясни какво бе открил суперкомпютърът „Крей“.
— Докторе, искаш да кажеш, че този неоторизиран компютърен код е програма за изкуствен интелект, така ли?
— Не съвсем. Искам да кажа, че онзи, който го е написал, не е възнамерявал машината да „оживее“ и да започне да спори с нас, или друга някаква фантастика от този сорт. Но има един предвестник на онова, което някой ден ще се превърне в изкуствен интелект, и се нарича „мъглява логика“. Това е способността на компютърната програма да анализира данни и да вземе непредвидимо решение въз основа на онова, което, да използваме по-точна фраза, е нейната качествена оценка на тези данни.
— Добре, докторе, сега вече съвсем нищичко не разбирам.
— Това е такъв вид програма, която не мога да си представя да използваме в една прецизна военна система, при която нашата задача е ясна и точна: да дадем възможността да се приземи дистанционно самолет на ВВС при неконтролируема ситуация.
— Но ти спомена за данни на авиокомпании. Какво означава това?
— Не знам и точно това наистина ме плаши. Ще ти кажа направо като главен софтуерен инженер на тази програма, че няма никаква причина да я има или да се нуждаем от такава информация. Онзи, който я е вкарал, е имал нещо друго на ум и…
— Имаш предвид тероризма?
— А как иначе? Странен мъгляв код, разписания и информация за авиолиниите, която не би трябвало да бъде там. И съм почти убеден, че именно кодът на тази шибана мъглява логика за малко не ни уби онази вечер, като снижи рязко самолета.
— Казваш, че тази вечер ти предстои изпитателен полет, който те ужасява, нали така? — попита тихо Джеръд.
— Да, искам да кажа предварително, че този… този променен код го няма и смятам, че подобно нещо няма да ни се случи отново, но онзи, който е направил това, първо, е на свобода, и ако целта е да се съсипе тази програма и може би цялата компания, няма да допусне тестът да премине успешно.
— Значи ще намерят някакъв друг начин да…
— Да ни убият, в буквалния или в преносния смисъл. Да.
Джеръд забарабани с пръсти по писалището си. Беше среден на ръст мъж с пронизващ и твърд поглед, който продължаваше да носи късо подстригана коса като в морската пехота.
— След като ти наблюдаваш софтуера, а аз — всичко останало, никой няма да успее да ни попречи тази вечер, докторе.