— Корабчето откъм десния борд на около триста метра от нас — повтори Скот.
Ейприл видя как Джим върти глава и внимателно се вглежда. След миг се обърна.
— Носиш ли онзи военен бинокъл, Скот?
— Чакай малко. — Скот се наведе назад и измъкна големия бинокъл от калъфа му. Подаде го на Джим, който започна да оглежда далечната лодка.
Измина почти цяла минута в мълчание. Ейприл се опитваше да гледа само монитора в скута си, но я разсея отново Джим, който се изправяше, за да могат да го чуят.
— Преструва се. Преструва се, че е рибар, но няма риболовна екипировка, не се виждат и мрежи във водата.
Скот погледна към Ейприл, по лицето му пробяга тревога.
— Не разбирам — рече тя.
— Аз също — отвърна Скот и се наведе отново под таблото, за да види Джим.
— Идва ли към нас, проявява ли някакъв интерес към нас?
Джим кимна, преди Ейприл да го чуе да отговаря. Свали бинокъла.
— Проявява интерес към нас, това е ясно. Движи се насам с може би десет възела и оттам също ни оглеждат с бинокли.
— Чакай малко — рече Ейприл и се напрегна да разгледа по-внимателно корабчето, макар и с невъоръжено око. — Възможно ли е да мисли, че сме в беда, след като кацнахме тук по такъв начин?
— Може би — рече Скот, върна се отново на мястото си и продължи да оглежда морето. — Видя ли нещо там, долу?
Ейприл поклати глава.
— Дъното все още се вижда, но няма нищо, което да прилича на метал, а и видимостта пред камерата е само три до пет метра.
— Охо! — възкликна Джим от носовия люк, насочил отново бинокъла към приближаващото корабче. — Там, зад първия, има и друг плавателен съд, приближава много бързо.
— Можеш ли да ни кажеш нещо повече за него? — попита Скот, но Джим вече кимаше със странно изражение на лицето.
— Да, трудно е да се сбърка тази изрисувана под ъгъл червена ивица на носа.
— Червена ивица? — попита Ейприл, но в съзнанието й веднага изникнаха образът на лейтенант Хобс и емблемата на Бреговата охрана в спасителния център в Анкъридж.
— Това е катер на Бреговата охрана — продължи Джим. — Препуска с може би двайсет и пет възела.
— Значи преследва онова корабче, така ли? — попита Скот.
— Не, кара право към нас. Най-добре извади морската преносима радиостанция от багажа ми отзад.
Ейприл продължаваше да гледа телевизионния екран, молеше се да зърне нещо, което прилича на самолет. Бързо наближаващият кораб на Бреговата охрана бе предизвикал силна загриженост. Мислено се укори за прибързаната паника, но не можеше да надделее над усещането, че ще я уловят на местопрестъплението, докато върши нещо съвсем нередно.
Скот отново се измъкна от лявото кресло и отиде в задната част на уиджъна, прерови чантата на Джим и извади портативната радиостанция на морските честоти. Включи и я подаде през носовия люк.
Още след първото повикване на Джим се чу отговорът:
— Самолетът във водата, тук е катерът от Бреговата охрана на САЩ „Пойнт Бароу“. Застанете на дрейф и се пригответе да приемете хора на борда. Намирате се в забранен район. Повтарям, подгответе се да приемете хора. Намирате се в забранен район.
Джим Доблър понечи да отговори, след това погледна объркан Скот Макдърмът и накрая му върна радиото през люка.
— Ти си командирът на този съд, Скот. Най-добре ти да говориш с тях.
Скот взе ръчната станция и я приближи към устните си, без да изпуска из очи приближаващия катер, който нарастваше пред тях с всяка изминала минута.
— Катер на Бреговата охрана „Поинт Бароу“, тук е регистрираният в САЩ самолет новембър-осем-седем-едно-браво. Нас викахте. Ще ви изчакаме, но имайте предвид, че нито настоящите авиационни карти, нито известията до въздухоплавателите от този следобед не съобщават, че тези координати се намират в забранен район. Не ловим риба. Повтарям, не извършваме никаква дейност, включваща риболов. Преминавам.
Съобщението от мостика на катера бе същото и Скот сви рамене, докато развърташе уиджъна на северозапад и се подготвяше да спре двигателите.
Джим усети завоя и се подаде от люка.
— Скот, не завивай прекалено бързо, ще оплетем кабела на камерата.
— Спираме ли? — попита Ейприл.
— Нямаме друг избор. Тук те са шерифите. Забеляза ли нещо?