— Възможно е, освен ако не са го изтрили, или пък не предявят някакви претенции относно националната сигурност, които биха могли да ни блокират. Но ако на дъното на океана има нещо, което те не искат никой да види, и ако твърдят, че записът съдържа тъкмо това нещо, може би никога няма да ни върнат записа непокътнат. И още нещо, Ейприл, колкото повече време минава от момента, в който си направила записа, и представянето му като доказателство, толкова по-голяма става вероятността ФАА да твърди, че записът е бил променен или дори режисиран по електронен път.
— Но това е смехотворно!
— Не, не е. Спомняш ли си какво ми показа на компютъра си? Дори ти разполагаш с компютърна програма, която може изцяло да промени една снимка.
— Да, да. Но фотография.
— Видеозаписите са просто поредица от фотографии, Ейприл. А ти си самата „Госпожица Електроника“. Те направо ще се изкефят от победата си.
Ейприл разтъркваше челото си и се опитваше безуспешно да намери ключа на лампата. Искаше й се да се разкрещи.
— Чакай малко, Грейси, нима вече се борим и с ФАА, и с Бреговата охрана? За какво става дума, за някакъв небивал заговор срещу татко?
— Нямам представа защо Бреговата охрана ще идва да те заплашва и да изземва касетката — отвърна Грейси. — Но да предположим, че са изпитвали някаква нова подводница или са поставяли подводен кабел, или Бог знае какво?
— Но тези момчета би трябвало да са на наша страна, нали така?
— Разбира се. „Ние сме от властите. Ние сме тук, за да ви помогнем“.
— Искам да кажа, че тази сряда говорих в Анкъридж с един много услужлив офицер от Бреговата охрана. О, Господи!
— Какво?
— Нещата се развиват толкова бързо, че напълно забравих.
— За какво говориш?
— Спомняш ли си, че ти разказах за донякъде нелегалната си среща с лейтенант Хобс — Джим Хобс от Бреговата охрана в Анкъридж?
— Да. В кафенето „Старбъкс“. Доколкото разбрах, те е свалял.
— Не, опитваше се да ме предупреди, а аз не приех това присърце. Каза, че имало и други държавни агенции, които се интересували от положението на татко. Попитах го за радарните записи и той каза, че му съобщили, че в тях нямало нищо, което да ни е от полза. Дадох му точните координати от бордовия GPS, а след това се набутах в района, без дори да си помисля, че те ще са там и ще наблюдават. Точно за това се опитваше да ме предупреди Джим Хобс.
— Ей, аз бих постъпила по същия начин.
— Странно е, че спомена за подводници, Грейси. Скот Макдърмът е бивш пилот от ВМС и миналата вечер той спомена съвсем същото — че може би защищават някаква операция на флота.
— Ето още една причина да извадим онзи самолет колкото е възможно по-скоро от водата.
— Това е другият проблем — въздъхна Ейприл и разказа за неохотата на Джим дори да подаде молбите за разрешения сега, след като районът очевидно бе под възбрана.
— Ейприл, натискай здраво онези двама мъже да ти помогнат. Аз ще… Чакай малко. Познавам един от Бреговата охрана там. Нека да видя дали ще мога да разбера каква законова основа използват да отцепват онзи район и да конфискуват записи. Всъщност ще препоръчам на Тед Грийн просто да се намесим веднага и да подадем молба спешно да бъде издадена заповед за локализиране и защита на онази касетка.
— Главата ми е толкова замаяна, Грейси, че не мога да мисля.
— Нуждаеш се от кафе.
— Да. Но по-важното е, че се нуждая да кажа нещо окуражително на татко.
Приключиха разговора, след който Ейприл се почувства като смазана.
Нямаше как да бъде напълно будна в пет и половина сутринта, след само пет часа сън, помисли си тя, но беше точно така. Изгарящото желание да изпълни задачата, заради която бе дошла в Аляска, я накара да иде веднага под душа и да излезе от стаята си в шест часа и да потърси отворено в този час кафене, където да закуси.
— „Тоутъм ин“ е единственото, госпожо — каза й мъжът на рецепцията и й посочи пътя.
Тя вдигна ципа на грейката си и закрачи по тихите и тъмни улици на градчето. Температурата бе около нулата, белоснежната зима бе официално завършила, но студеният въздух, който се спускаше от ледниците по планинските склонове поддържаше града в постоянното състояние на замръзване.
Ейприл се мушна в едно сепаре и даде поръчката си. Кафето й се видя много по-вкусно, отколкото всъщност беше, ала яйцата бяха чудесни. Тя приключи с яденето и поседя кротко няколко минути, вперила поглед в далечния фар отвъд залива, съсредоточила мисли върху главния въпрос — какво да предприеме от тук нататък.