Както сам се бе изразил, Скот Макдърмът имал койка при Джим и се бяха уговорили да се видят сутринта, без ясна идея защо. „Грейси е права“, помисли си Ейприл. Тя се нуждаеше от помощта им.
За нея бе почти мъчително преди това да лежи в хотелската стая и да си мисли как онзи полицай, който ги бе издебнал, нямаше да напусне Валдес, преди да съмне. Онази малка касетка можеше да струва живота и щастието на баща й, а се намираше на по-малко от двеста метра в малкия полицейски участък. Мина й през ума да нахлуе с взлом. Нямаше стоманени врати или решетки на прозорците. Приличаше много на преносим фургон и би могла да влезе в него само с една отвертка.
„Да не съм полудяла? Бълнувам невъзможни неща. Сякаш няма да се сетят кой е взел касетката.“
Ейприл благодари на сервитьорката за поредното доливане на кафе и се съсредоточи върху настоящето. Не можеше да открадне касетката, не можеше дори да уговори офицера да пусне двамината мъже да я видят, а Грейси очевидно смяташе, че това е фатален проблем. И все пак, оневиняването на Арли Роузън лежеше на седемдесет и пет метра дълбочина само на шейсет мили на юг и дори Грейси се боеше, че нещо можеше да се случи с останките. Пълните, неотворени бутилки в кабината на албатроса щяха да съсипят хипотезата на Харисън.
„Ние трябва да се върнем там, независимо от риска“, заключи Ейприл. Имаше адреса на Джим. Можеше да отиде там около седем часа и да почука на вратата. Макдърмът можеше и да се поразсърди, ала Джим щеше да е любезен и тя можеше да го помоли без угризения. Не обичаше да манипулира хората, ала това бе нещо по-различно.
Плати сметката си и разгледа картата в тъничкия телефонен указател на Валдес, преди да бутне вратата и да излезе на студа. Заревото на зората вече се виждаше на източния хоризонт, когато стигна пред вратата на Джим Доблър, изненадана да види, че в кухнята или трапезарията вече светеше. Видя през прозореца до входната врата, че Скот Макдърмът седеше пред чаша кафе. Почука леко по стъклото и се изненада, когато Скот подскочи сепнат, след което се усмихна, като видя лицето й през прозорчето на вратата.
— Ейприл! Много рано си станала.
— Аха. Добро утро. Ти — също.
Той затвори внимателно вратата зад нея.
— Джим още хърка в стаята си, а аз се опитвах да разбера какъв ще е денят.
— Аз — също — усмихна се тя.
— Искаш ли малко кафе? Тук е доста студено.
— С най-голямо удоволствие — рече тя, решила, че няма нужда да му обяснява, че вече бе закусила.
Седна край малката кухненска маса, а той й подаде чиста чаша.
— Джим има добър вкус — „Старбъкс“, „Сиатъл бест“, „Милстоун“… все добри марки.
— Скот, трябва да се върна отново там и да опитам пак.
Той престана да се рови из кухненските шкафове на Джим и се обърна към нея, леко присвил очи, докато изучаваше изписаната върху лицето й решителност. Видя го как въздъхва и затваря шкафа, преди да седне, втренчил поглед в нея.
— Ейприл…
— Нямам друг избор. Кариерата на татко, финансовото му оцеляване, може би — дори животът му, висят на косъм и доказателството, че не е бил безразсъден, доказателството, което поне отчасти може да реши проблема, е там, в морето.
— Виж, аз наистина искам да ти помогна в тази работа — започна Скот. — По дяволите, парите ми трябват, а мисля, че и на Джим — също. Но, Ейприл, трябва да бъдем реалисти. Бреговата охрана най-вероятно ще ти върне касетката, тъй че нямаш нужда от нас. А инак ще трябва да ми платиш цяло състояние за риска.
Тя кимна и чертите й се изопнаха.
— Разбирам. Значи трябва да определим цената.
— Цена ли?
— Колко сребърника ще бъдат необходими, за да ми помогнеш? — в гласа й звънна остра нотка.
— Сребърници ли? Имаш предвид — в библейския смисъл?
— Разбира се. Имам предвид, че очевидно само парите те интересуват.
— Ами, по дяволите, госпожо, аз не върша тази работа от любов! — сопна й се той и веднага съжали за това. — Извинявай. Просто се опитвам да въртя въздухоплавателен бизнес, а през зимата няма кой знае колко работа.
— Аз не искам благотворителни акции, нали разбираш? Определено ще ти платя за усилията.
— Не се безпокоя за… Слушай, извинявам се, ако думите ми са прозвучали като на някакъв алчен наемник.