Тя въздъхна и поклати глава, след като образът на Скот Макдърмът отново се появи в съзнанието й. Питаше се какво ли се бе случило в миналото му, та да се оттегли толкова бързо при първото предизвикателство.
„Навярно вече си е в Анкъридж“, помисли си тя. Бе излетял преди няколко часа, след като Джим се бе намесил в разгорещения им спор рано сутринта. Тя му набута чека в ръката, той отначало не искаше да го вземе и го прие едва след като тя настоя, че той покривал само първоначалното наемане на самолета и не включвал допълнителни усилия в нейна полза. Кой знае защо това разграничаване се бе оказало ужасно важно за него.
Ейприл усети вибрациите на клетъчния телефон в един от джобовете на якето си и го извади. Беше Грейси.
— Ейприл, току-що бях в сградата на Федералния съд тук, в Сиатъл, и подадох молба за временна ограничителна заповед срещу Бреговата охрана и Щатската полиция в Аляска, която трябва да им попречи да човъркат онзи запис. Поисках и спешно заседание на съда за утре заран, за да изискам незабавното връщане на касетата.
— Аз си мислех, че адвокатът от столицата ще стори това — рече Ейприл.
— Да, така е, и той е опитал, но не могъл да се свърже с тях. Пък и аз бях по-добре запозната с фактите.
— Смяташ ли, че ще го получим? Имам предвид съдебното решение.
— Да, стига да не заявят, че са изгубили касетата, или че е била празна. Не знам какво да очакваме — зависи от това кой е замесен. Какво става там?
Ейприл я информира за усилията на Джим Доблър да се сдобие с разрешение за операция по изваждането на самолета.
— Не съм оптимистка, Грейси. Той наистина е много готин тип, опитва се с все сили, но дори преди Бреговата охрана да ни атакува, ме предупреди колко трудно било да се предприеме каквото и да е в тези води.
— И не можете да отидете отново дотам по въздух, така ли?
— Да, за съжаление нашето авиаторче се отдръпна и избяга. Искам да кажа, че не бива да бъда неблагодарница за онова, което той стори, но… веднага след като се намесиха властите, го хвана шубето…
— Заминал си е?
— Аха.
— По дяволите. Ако Доблър не може да задвижи нещата, ще се обадя на нашия клиент да видя дали няма някаква друга идея. Освен това би ли могла евентуално да наемеш тази видеоапаратура и да отидеш с някакъв плавателен съд дотам?
— Ами ако Бреговата охрана ме следи? Ще забележат всякакъв кораб, който бих могла да използвам.
— Не и с дървен корпус, обзалагам се.
— Например гребна лодка, така ли?
— Да.
— Грейси, мястото е в открито море. Дори ако разполагам с извънбордов мотор, рискувам да се преобърна. Вълните могат да станат много високи и водата е много, много студена. В крайна сметка тъкмо това едва не уби родителите ми.
Последва мълчание.
— Грейси?
— Да, тук съм. Аз… просто обмислях всичко, за да видя как бихме могли да решим проблемите бързо.
— Има ли причина да се бърза още повече, за която не знам?
Ейприл усети колебанието на Грейси.
— Грейси? Отговори ми честно.
— Окей. Виж сега, баща ти май не понася всичко това много лесно. — Грейси въздъхна.
— Знам. Аз сама ти го казах.
— Не… по-лошо е. Майка ти ми се обади и каза, че наистина е разтревожена. Никога не го била виждала толкова паднал духом и… трябва да ти кажа и това — главният пилот на авиокомпанията му се обадил и вместо да изрази подкрепа, в общи линии го заплашил.
— Какво?
— Става дума за алкохолизма. Казал на баща ти, че ако не успее да докаже, че не е имало алкохол, ще бъде отстранен, независимо от крайното решение на ФАА относно лиценза му. От ФАА очевидно са се погрижили авиокомпанията да узнае за покупката на алкохол в Анкъридж.
— О, не!
— Съжалявам, че се наложи да ти го кажа, Ейприл, но ти трябва да знаеш. И ние наистина трябва да разрешим проблема бързо. Особено относно обвиненията в пилотиране в нетрезво състояние.