— Нека бъде записано в протокола, че обвиняемият отказа да отговори на въпроса на доктор Коул, защото не е необходимо той да знае отговора.
Бен също му се усмихна в отговор, махна с ръка и се върна при компютърния си пулт в кабината, леко разтревожен.
„Какво искаше да каже с това «веднага»? Мислех си, че ще разполагаме с няколко седмици да изчистим всички проблеми в програмата.“ Самата мисъл за някакъв софтуерен проблем, който неочаквано активира черната кутия на „Бумеранг“ на борда на бомбардировач от ВВС по време на рутинен полет, започваше да преследва мислите му почти със същата сила, с която го тормозеше присъствието на данните за гражданските авиолинии, които бе открил.
Централен офис на „Юниуейв“
На половин миля от хангара на „Юниуейв“ пристигането на генерал МакАдамс в „Елмъндорф“ бе грижливо координирано — чакаше го кола, която да го откара до сградата на централния офис на проекта. Трябваше да проведе няколко спешни съвещания, последното, от които бе отложено чак за 5:30.
— Господин генерал, някой си сержант Джейкъбс остави пакет за вас — обяви секретарката му, щом се появи на вратата.
Мак кимна на един мъж в сив официален костюм и му даде знак да почака минутка, след което взе малката кутийка от секретарката си и се наведе над бюрото й, за да й надраска бележка със следния текст:
„Моля, изтрийте от паметта си и от всички дневници факта, че Джейкъбс е донесъл това. И унищожете тази бележка.“
Тя я прочете бързешком, кимна, а той се обърна към седналия мъж.
— Заповядай, Дан — рече Мак и отведе шефа по сигурността в кабинета си, затвори вратата, а онзи взе малко, преносимо дистанционно устройство.
— Мога ли да включа неутрализатора на „бръмбарите“, генерале?
Мак кимна, а Дан Джеръд натисна съответния бутон, изпълвайки кабинета с див поток от безшумни радиосигнали, предназначен да изолира стаята от всякакво подслушвателно устройство.
— Джон ти е предал шифрованото съобщение, Дан. Дали нашият доктор Коул се превръща в проблем?
— Той е умен мъж, генерале, и лоялен при това. Не само е открил променения компютърен код и внедрената в него информация за гражданските авиолинии, но е разбрал и какъв е този код, а аз не се съмнявам, че в този миг съзнанието му е заето с въпроса какви възможни обяснения може да има за това.
— И какви са възможните обяснения?
— Опасни. Поне някои от тях. Ако поеме в погрешна посока, може да стигне до най-различни заключения, които на свой ред могат да предизвикат истински проблеми по сигурността за нас; а ако се паникьоса и излезе извън „кошарата“, вредата може да бъде чудовищна.
Мак се отпусна в едно от креслата около масичката за кафе и въздъхна.
— След два часа или даже по-малко, ще бъдем във въздуха за последните изпитания. Имаш ли някакви опасения, че доктор Коул стаява нещо?
— Не — каза Дан Джеръд. — По-скоро се безпокоя за това как ще се справи с мислите си по-късно. Той не е човек, който ще се отдръпне и ще си затвори устата, генерале. Напротив! Ще вдигне тревога, след като първо е установил проблема и след това не може да бъде накаран да млъкне, освен по един начин — физически.
— Вечният проблем при военните и управляващите. Точно онова, от което се боим и което ни прави свободни хора.
— Странно, нали?
— Доколко може да бъде опасен? И предвид цялата информация, с която разполага, каква е заплахата, пред която сме изправени?
— За съжаление и аз не помогнах кой знае колко, когато му казах да говори само с мен, тъй като е възможно да има къртици дори в самата организация.
— Е, все едно е да му го внушиш, Дан.
— Знам. Ще приема, че ми е натрит носът за лоша преценка.
— Между другото, информиран ли си за ситуацията с Роузън?
— За катастрофиралия албатрос, дъщерята и разгневената ФАА ли? О, да. Това е друга избухлива смес, която наблюдавам, макар да смятам, че е под контрол — благодарение на твоята помощ с онези радарни записи.
— Той е намерил база данни за граждански авиолинии, внедрени в т.нар. променен код, Дан — каза Мак, следейки очите на шефа по сигурността за някаква реакция. — Ето това наистина ме безпокои.
— Мен — също.
— И ти работиш по въпроса, нали?
— Доколкото мога.
— Убеден съм, че не е нужно да ти казвам, че този проект е от изключителна важност и че натискът за бързото му приключване идва от самия Бял дом.