— О, да. Ами тъкмо ми даваха инструкции за полета…
— Във въздуха ли? Мислех си, че би трябвало да получиш инструктаж преди полета.
Репликата й го сепна и той замълча за няколко секунди.
— Ъ-ъ-ъ… обикновено така се прави… преди полет. Но… както и да е… Та чух за временно забранен за полети район поради военна операция недалеч от тук и… просто ми стана любопитно, тъй като досега не бях чувал за подобно нещо.
— Къде е това „тук“?
— Ами, източният край на района е малко на югозапад от мястото, където намерихме албатроса, а западният му край минава западно от Сиуорд.
— Забраниха вече и движението на плавателни съдове, Скот — рече Джим. — Цял следобед говорих по телефона.
— Е, господин Макдърмът, благодарим ви, че се върнахте да ни съобщите това — каза Ейприл.
Скот се поколеба, изглеждаше достатъчно объркан, за да предизвика искрица съчувствие у нея.
— Ейприл, моля да ме извиниш за това, че те изоставих тук, в тази дупка.
Джим изръмжа гърлено.
— Мисля, че досега никой не е наричал къщата ми „дупка“ — рече той. — Какво, на юрта ли прилича?
Скот го игнорира.
— И двамата сме на мнение, че тук става нещо странно… но изслушай ме за секунда. Когато пристигнах в Анкъридж, отидох в РВД и направих свое малко разследване за онова, което се е случило в понеделник вечерта, когато е станала катастрофата. И познай какво? И тогава е била обявена временна забрана за същия район.
Ейприл отпусна ръце и си спомни за онези изтребители F-15, които бе видяла да кацат преди няколко дни на базата „Елмъндорф“.
— Тук има голяма активност на полетите на ВВС и съм сигурна, че се извършват множество тренировъчни полети. Защо забраненият район трябва да е свързан с онова, което се случи с баща ми?
Скот сви рамене.
— Не го твърдя със сигурност. Но е необичайно. Аз знам забранените райони във въздушното пространство на Аляска — поне в тази й част — затова ми се вижда много странно обявяването на временна забрана.
— Какво имаш предвид, Скот? — попита Джим.
— Мисля си, че тази вечер ще има някаква странна военна операция, мисля си, че такава е имало и в понеделник вечерта и дори това да няма нищо общо със случилото се с родителите ти, Ейприл, съвпаденията са прекалено очебийни, за да бъдат пренебрегнати.
Тя поклати глава.
— Татко е изгубил перка от витлото си. Или се строшила сама, което е възможно, или е закачил някаква метална конструкция под себе си, например мачта на кораб. Зоната, за която говориш — тази нова забранена зона — е свързана с въздухоплаването и въздушното пространство.
— Нали каза, че си поискала от Бреговата охрана да видиш радарни записи от тяхната система за наблюдение за онази нощ? — попита Скот.
— Ами, разбира се… да видя дали албатросът се е появил на екраните им и да проверя какви кораби са се намирали в района. Ала те не ми дадоха записите. Мисля, че ще трябва да ги съдим, за да получим тази информация.
— Ейприл, почакай малко и помисли. Бреговата охрана ни задържа и взе онези видеозаписи. Такива неща обикновено не се случват, освен ако не се извършва някаква военна операция, а тя би могла да бъде свързана с онези забранени райони.
— Но аз не разбирам как би могло да има връзка.
— Може би баща ти наистина се е ударил в кораб, който е участвал в някакво учение на ВВС. Не знам, по дяволите, но мога да ти кажа, че инстинктите ми подсказват, че има връзка и мисля, че трябва да отидем и да хвърлим едно око.
— Ние? — попита Ейприл.
— Да. Освен ако нямаш нещо против, нали разбираш? Няма да ти струва нищо, Ейприл. Този път полетът е за моя сметка.
— И в двата случая — да, искам да дойда. Да си седя просто тук и да не правя нищо, направо ме съсипва — рече тя, но изведнъж осъзна значението на думите си и погледна към Джим, който реагира едва доловимо. — Джим, съжалявам за това как прозвучаха думите ми. Но това нямаше нищо общо с теб и с огромните ти усилия да ми помогнеш.
— Знам.
— Работата е в това, че и двамата не можахме да помръднем нещата и на милиметър напред.
Той сви рамене и със свенлива усмивка изрази благодарността си.
— Радвам се, че съм ти от полза, Ейприл. Значи ще искате онзи генератор и камерата с екипировката й, така ли?
— Не, Джим — отвърна вместо нея Скот. — Просто нямам достатъчно гориво.