— Какво стана като дръпнахте Т-ръчката? — попита в отговор Бен.
— Излезе на няколко сантиметра, усетих, че опъва нещо, но после нищо не се промени.
— Включвам отново компютъра.
— Просто направи нещо, Бен — каза пилотът. — Това е смехотворно! Снижаваме се под хиляда и двеста.
За частица от секундата Бен се ядоса на себе си как не бе прозрял, че всеки изпитателен полет ще бъде самоубийствен, докато не заловят онзи, който бе отговорен за проблема.
— Снижаваме се към шестстотин и петдесет метра — каза пилотът, гласът му бе напрегнат.
Компютърът тъкмо бе в процес на стартиране и бе ясно, че нямаше да е готов достатъчно бързо, дори Бен да измисли какво да направи.
— Шестстотин, Бен! Сега или никога!
— Сега… стартирам…, но някак си не мисля, че това е проблемът.
„Какво бе атмосферното налягане в понеделник? О, да. Две-девет-четири-две. А какво е тази вечер?“
Издърпа подложката за писане и числата веднага грабнаха погледа му. 30.10!
Натисна бетона на интеркома:
— Нагласете всички висотомери на три-нула-пет-нула веднага! Не ме питайте защо! Направете го!
На борда на Уиджън N8771B
Скот прелетя поне на миля встрани от спомагателния кораб на флота, който Ейприл бе забелязала, като едновременно се издигнаха на шестстотин и петдесет метра, за да стоят извън забранената зона. Корабът бе вече на мили зад тях, слънцето се готвеше да слезе под хоризонта, поради което трудно се виждаше напред. Скот забеляза отражението на високо летящ пред тях самолет и й го показа.
— Навярно е голям военен транспорт, като КС-135 или КС-10 на може би седем хиляди и петстотин метра височина.
— В забранената зона ли е?
Скот кимна, без да откъсва поглед от металния корем на далечния самолет, който отразяваше слънчевите лъчи и блесна ярко в започналото вече да почервенява небе.
— О! — възкликна Ейприл. — Това беше красиво!
— Разбира се. Удивително е какви неща може да види човек от пилотската кабина, особено нощем. Имам един приятел, който лети с „Аласкън еърлайнс“, една нощ направил два кръга със своя 737 по време на полет от Феърбанкс до Анкъридж, защото северното сияние било невероятно ярко и красиво. Всички пътници ахнали! Дори направил видеозапис, а когато кацнали, пътниците станали на крака и го аплодирали.
— А как са реагирали в авиокомпанията?
— Много им допаднало — засмя се Скот.
Металният корпус на друг самолет улови слънчевите лъчи, ту проблясваше, ту изчезваше и привлече вниманието на Ейприл.
На борда на Корона
— Мъдрец десет, тук — Корона. Точно пред вас има летящ обект, курс югозапад, висотомерът показва височина шестстотин и петдесет метра.
Мак МакАдамс бе останал безмълвен по време на цялата поредица от събития, ала след като чу думите на диспечера се обърна, забеляза сержант Джейкъбс пред пулта си два реда по-назад, който му даде знак бързо да отиде при него.
Мак кимна и премина назад, взе предложените му слушалки с микрофон, докато Джейкъбс го информираше.
— Натрапникът е съвсем близо до границата на забранения район, сър — каза Джейкъбс и отново включи микрофона си: — Мъдрец десет — на Корона, повтарям отново, летящ обект пред вас, курс югозапад, на височина шестстотин и петдесет метра. Можете ли да промените курса си наляво или надясно?
— Не можем, Корона! Нямаме управление…
Джейкъбс се обърна към Мак.
— Разстоянието помежду им е тринайсет мили.
— Къде са ийгълите? — попита Мак; имаше предвид четворката изтребители F-15, които си изпълняваха своите задачи по време на изпитателния полет.
— Патрулират на голяма височина.
— Включи на техния канал — нареди Мак, Джейкъбс сръчно щракна съответния ключ и го задържа, за да може генералът да говори. Мак веднага нареди на два от изтребителите да прехванат нисколетящия граждански самолет.
— Ще го свалите ли, сър? — попита Джейкъбс.
— Не, разбира се!
— Не могат да стигнат до него навреме — отбеляза Джейкъбс. — Сближава се твърде бързо с гълфстрийма.
Водещият пилот поиска още указания и Мак ги издаде бързо:
— Принудете го да кацне в „Елмъндорф“. Ако откаже да се подчини, не разрешавам свалянето му.