— Какво? Прекратете веднага огъня! Наредено ви беше да го прехванете без да използвате оръжие.
Последва дълго мълчание.
— Корона, ние разбрахме заповедта така: „Принудете го да кацне в «Елмъндорф». Ако откаже, свалянето му е разрешено“.
— Не разрешено, по дяволите! Не е разрешено да бъде свален!
Пак последва пауза, преди водещият пилот на двойката F-15 да натисне бутона на микрофона си. Мак си го представяше как бързо търси най-подходящите думи.
— Съжалявам, Корона. Пропуснали сме думичката „не“.
Мак поклати глава, въздъхна и натисна бутона.
— Добре, Хъски, слава богу, че не сте го улучили.
На борда на Уиджън N8771B
— Скот, този каньон все някъде трябва да свърши — каза Ейприл, приковала поглед в ледената бездна, която се разкриваше пред тях. — Мисля, че тъкмо сега е моментът да се издигнем.
— След минутка.
— Струва ми се, че не разполагаме с минута.
Виждаш ли облачната покривка отпред?
— Да.
— Точно натам съм се насочил.
— Искаш да минеш на управление по уреди и да си играеш на „Междузвездни войни“ по средата на този гигантски процеп? Всички пилоти от ВМС ли са луди и самоубийствено настроени, или аз просто съм извадила късмет с теб?
— Мисля, че просто си едно момиче-късметлийче. Бъди готова за издигане. Трябва да се мушнем под онзи пласт облаци.
Леденият каньон завиваше отново остро — с трийсет градуса наляво — и Скот насочи уиджъна по контурите му, а Ейприл изведнъж осъзна, че чезнещата точка в далечината всъщност представляваше края на каньона.
— Издигай! Издигай веднага, Скот!
— Виждам го — отвърна той, бутна докрай ръчките на газта и дръпна рязко щурвала, жертвайки запаса си от скорост, за да набере височина. Точно тогава се плъзнаха под облачния покров. Уиджънът се носеше над ледените стени от двете им страни. Скот зави надясно над осеяната с пукнатини повърхност на ледника. Облаците се намираха на не повече от шейсет и пет метра над тях.
— Видя ли? — ухили се той.
— Какво да видя? Няма ли скали, скрити в тези облаци.
— Има… но има и едно местенце, което знам, вдясно.
— Нима ще го направиш отново?
— Дръж се.
— Вече наистина мразя тези думи! — отвърна Ейприл, стиснала здраво подлакътниците на креслото си.
На борда на водещия Хъски осемнайсет
Пилотът на изтребителя F-15 зави толкова рязко надясно, че се подложи на претоварване от почти 8 G — искаше да види отново хидроплана. Воденият му също се бореше с огромното налягане, за да повтори маневрата и да остане до лявото му крило. Едва успя, но двата самолета излязоха заедно от виража.
— Видя ли го, втори? — попита водещият.
— Не. Мисля, че се гмурна под онзи облачен покров.
— Трябва да е луд, ако го е направил.
— Е, не съм съвсем сигурен — каза воденият. — А сега какво ще правим?
— Да се завъртим и да видим дали ще се появи отново — отвърна водещият, вниманието му все още бе раздвоено от факта, че очевидно бяха разбрали погрешно заповедта за прехващане и едва не бяха свалили случайно граждански самолет. При тази мисъл му прилоша — нещо, което никакво напрежение от гравитацията или рязкото маневриране не можеше да му причини.
— Остава ми гориво за още десет минути, първи — обяви воденият.
— Тъй ли? — отвърна водещият и погледна какво показваха собствените му уреди. Пак се смути, защото воденият трябваше да му напомни за това. — Разбрано, Корона — от Хъски осемнайсет. Поради това, че използвахме ускорителите и рязкото маневриране, останахме почти без гориво. Изгубихме хидроплана под облачния покров над ледника.
Водещият пилот знаеше, че гласът, който идваше от ауакса, принадлежеше на генерал и поради това предишната му грешка изглеждаше още по-тревожна. Чу как генералът натисна бутона и въздъхна леко, преди да заговори.
— Добре, Хъски. Връщайте се. Ще се опитаме да го засечем оттук. Накъде, мислите, се е насочил?
— Ще се учудя много, ако той не се разбие, Корона. Намира се под облачен покров над ледник във високопланинска клисура. Този човек е абсолютно луд. Бих препоръчал незабавно да се предприеме операция за търсене и спасяване. Но ми се струва, че ще намерите само разпилени чаркове.