Мак пусна пред себе си старши сержант Бил Джейкъбс, началника на изпитанията и дистанционния пилот. След това затвори вратата, изчака ги да седнат и заговори:
— Господа, това съвещание е строго секретно, както и всичко останало, свързано с проекта. Знам, че всички сте уморени и искате да си вървите у дома, но днешният оперативен анализ ми е необходим по две причини. Първо да изясним: тази система или действа, или не, а както всички знаем, „Юниуейв“ виси на косъм. Второ, искам да знам какво, по дяволите, стана тази вечер. — Той погледна към Бен Коул, който още бе бледен. — Първо вие, доктор Коул.
— Откъде искате да започна, господин генерал?
— Първи въпрос. „Бумеранг“ надежден и готов ли е за монтиране, или не?
— Да, сър. Надежден е и може да продължаваме по-нататък. Повторното изпълнение тази вечер на непредвиденото ни снижаване няма абсолютно нищо общо с главния код или със системата на „Бумеранг“.
— Много добре, доктор Коул. И защо няма?
Бен пое дълбоко дъх и отпи от безалкохолната си напитка, преди да продължи:
— При свързването на автопилота на гълфстрийма за работа с нашата дистанционна система за управление „Бумеранг“, очевидно сме пропуснали едно малко, но много важно нещо, господин генерал. — Бен извади дебелия наръчник и го разлисти. — Пропуснали сме да забележим съществуването на една добавена функция на тази система за автоматично управление. Това е едно хитро устройство, чиято цел е да спаси живота на екипажа, ако не успее да пусне в действие кислородните си маски при аварийно разхерметизиране на самолета.
— Какво по-точно е това „устройство“, Бен? — обади се Джо Дейвис.
— Можете да го наречете и режим на работа. Нарича се МАС — модул за аварийно снижаване. Задейства се само в компютърните логични схеми на автопилота, когато той засече бързо разхерметизиране ведно с индикации, че пилотите не действат. С други думи, когато няма обратна връзка към управлението в продължение на определен брой секунди. Ако това се случи над девет хиляди метра височина, автопилотът предприема стръмно, управляемо снижаване и автоматично изправя самолета на онази височина, която е безопасна за този район — това му го съобщава GPS-ът. Така пилотите и пътниците имат време да дойдат отново на себе си, ако са изпаднали в безсъзнание. Не знаехме, че този автопилот има подобна функция, тъй че когато модифицирахме логичните му схеми, не я изключихме. И вместо това повредихме модула.
— Какво означава „повредихме“? — попита Мак.
— Ами тъй като изключихме основния източник на информация за височината, ние не само оставихме аварийната система за снижаване включена, а без да щем, по електронен път я накарахме да си мисли, че ако поеме управлението, трябва да ни снижи до морското равнище. Така. Онова, което наричаме „стандартен ден“ на морското равнище, е когато висотомерът показва две-девет-девет-две или живачен стълб с височина двайсет и девет, точка деветдесет и два инча. В понеделник истинското външно атмосферно налягане на морското равнище бе малко по-високо от две-девет-девет-две, тъй че когато системата изправи самолета на морското равнище (според нея) ние, слава богу, всъщност се намирахме на петнайсет метра над водата.
— А тази вечер?
— Тази вечер, господин генерал, атмосферното налягане вече се беше променило и ако не бяхме пренагласили висотомера, за да заблудим системата, нашият сръчен автопилот щеше да ни снижи докъм осемнайсет метра под водата.
— Значи проблемът не е бил в програмата „Бумеранг“?
Бен поклати глава и погледна към двамата пилоти на гълфстрийма, които кимаха.
— Не, сър. В понеделник вечерта Джийн — командир Хамънд — натисна инстинктивно бутона за изключване на автопилота, досущ както аз натиснах бутона за рестартиране на компютъра си. Отначало приехме, че моят компютър е дал командата за снижаване и изправяне на самолета на косъм, на петнайсет метра, защото Джийн не си спомни да е подавал команда за изключване на автопилота. Но след като се върнахме тук преди малко и докато ви чакахме, проверихме разпечатките от данните за полета в понеделник и ето ви го проблемът — очите ще ни извади. Тъкмо изключването на автопилота е довело до възстановяване на управлението, а не това, че рестартирах компютъра си.
— Да, но снижаването започна, докато ние все още управлявахме дистанционно самолета — добави Мак.
— Вярно, но не забравяйте, че нашата система „Бумеранг“ изискваше сериозно подобрение на начина, по който автопилотът държи управлението на самолета, и в крайна сметка ставаше невъзможно да се изключи дистанционното, след като веднъж е включено. Направихме го така, че една вражеска сила, например — терорист, отвлякъл самолета и намиращ се в кабината, да не може да прекъсне потока данни, идващ от ауакса. Но веригата МАС използва същата апаратура и не можехме да я „отстраним“ посредством компютрите.