От компютърния монитор вляво до него се разнесе пиукане. Худ набързо прочете съобщението от електронната поща, изпратено от Бенет — останалите членове на Корейската група били готови за телеконференция. Худ натисна „Alt“ на компютъра, за да потвърди, че е приел съобщението, и отново се обърна към Лиз.
— Аз вярвам на първите впечатления, а не на психологията. Но понеже никога не съм се срещал със севернокорейските лидери, ще трябва да се доверя на теб. Ето какво ми е необходимо.
Лиз махна капачката на химикалката си и започна да си записва.
— Искам да се поровиш из данните и да ми съставиш нова характеристика на висшите севернокорейски ръководители, като вземеш предвид следното: дори и наистина да не са поръчали нападението, как ще реагират на нашия мобилизационен план 5, както и на евентуален ответен удар на южнокорейците срещу Пхенян, и дали не е възможно някой от генералите да е издал заповед на своя глава, без съгласието на президента. Искам също отново да прочетеш изследването за Китай, което сте дали на хората от КОНЕКС. Твърдите, че китайците не желаят да водят война на полуострова, но определени среди в правителството може и да я предизвикат. Опишете кой и защо и изпратете един екземпляр на посланика в Пекин, за да погали с перце когото е необходимо.
Когато свършиха, сигнал за което както винаги бе облекчената въздишка на директора — навярно съвсем неволна, — Лиз стана и Худ натисна копчето, за да я пусне да излезе. Вратата вече се затваряше, когато Даръл Маккаски, офицерът за връзка на центъра с ФБР и Интерпол, се вмъкна вътре. Худ кимна на ниския, жилест, преждевременно посивял бивш агент от ФБР, изчака го да седне и натисна копчето „контрол“ на компютъра си. Екранът на монитора се раздели на шест равни части — в пет от квадратите се появиха лицата на участниците в сутрешната среща. Шестото беше на Бенет, който щеше да следи записа на заседанието. В долния край на екрана имаше черна лента за съобщения — при нужда Худ веднага щеше да бъде осведомяван за последните събития в Корея. Отделът за кризисни ситуации на Оперативния център щеше да му изпраща сбити съобщения по компютъра.
Худ не разбираше защо е необходимо да вижда хората, с които разговаря — увлечението по последните постижения на техниката понякога му се струваше доста излишно. Цялата ситуация му напомняше на сценка от филм.
Образите и звукът се контролираха с функционалните клавиши на клавиатурата и преди да включи останалите, той натисна F6, за да се свърже с Бенет.
— Майк Роджърс пристигна ли най-после?
— Не. Но ударният отряд е излетял и той сигурно скоро ще дойде.
— Веднага да ми се обади. Хърбърт нещо да е изпратил?
— Също не. Разузнавачите ни в КНДР са изненадани почти колкото нас. Хърбърт поддържа връзка с КЦРУ Ще те уведомя, ако пристигне нещо.
Худ му благодари и огледа лицата на колегите си, докато натискаше бутоните от едно до пет.
— Всички ли ме чуват?
Пет глави кимнаха.
— Добре. Господа, имам впечатлението — моля да ме поправите, ако греша, — че президентът иска да прояви решителност в овладяването на настоящата криза.
— И да излезе от нея като победител — добави умаленият образ на Ав Линкълн.
— Именно. Което означава, че не се зае кой ще вади кестените от огъня. Стив, файловете с политиката ни са при теб.
Съветникът по въпросите на националната сигурност леко се извърна към монитора в кабинета си.
— Политиката ни на полуострова естествено е съобразена с договора с Юга. В този смисъл сме поели следните задължения: за стабилизирането на двете страни с политически средства, ядрено разоръжаване на Севера и спазване на договора за неразпространение на ядрено оръжие, поддържане на диалога Север-Юг, продължаване на историческата консултационна процедура с Япония и Китай, незабавно и пряко участие във всички инициативи, предприети от която и да е от двете страни с цел предотвратяване активната намеса на някоя трета страна — САЩ трябва да имат превес в събитията.
— С две думи — обобщи държавният секретар, — да сме навсякъде и във всичко.
Худ огледа лицата им едно по едно. Нямаше нужда да ги подканя да говорят — ако някой имаше какво да каже, щеше да го направи.
— Тогава стратегиите — предложи той. — Мел, какво трябва да бъде поведението ни според Комитета на началник-щабовете?
— Нямахме много време да се съвещаваме — поясни той и приглади с два пръста мустаците си. — Но с Ърни, Мел и Грег си поговорихме, преди да дойдеш в Белия дом, и всички сме на едно мнение. Независимо дали експлозията е официално одобрен акт или не, ще търсим решение по дипломатически път. КНДР ще получи уверенията ни за продължаване на двустранните разговори, увеличаване на търговския обмен и подкрепа на сегашния режим.