— Относително скромни.
— Ако има война, ще увеличат ли помощите или не?
Ав се престори, че хвърля във въздуха монета.
— Не се знае.
— За съжаление на президента му трябва общото ни мнение. Някой наема ли се?
— А ти какво ще кажеш? — попита Бъркоф.
Худ прехвърли наум изводите на Лиз от психологическата характеристика и се престраши.
— Приемаме, че ако избухне война, няма да спрат, но няма и да увеличат помощите за Северна Корея. Това ще им позволи да подкрепят старите си съюзници, без излишно да дразнят Америка.
— Изводите ти звучат разумно — съгласи се съветникът по въпросите на националната сигурност Бъркоф, — но според мен пропускаме нещо важно. Ако китайците вземат и увеличат помощите, а президентът се е съобразил с нашия доклад, ще я оплескаме. Ако обаче го накараме да прехвърли значителни сили в Жълто море, за да сме готови за удар срещу Северна Корея, но и с явното намерение да държим Китай под око, той ще изпита огромно облекчение, когато Пекин не предприеме нищо.
— Стига да не решат, че силите ни по море ги застрашават — вметна министърът на отбраната Колон. — Тогава може да се почувстват принудени да се намесят.
Худ помисли малко.
— Предлагам да не наблягаме на ролята на Китай.
— Съгласен съм — каза Колон. — Не мога да си представя да атакуваме тиловите комуникации в Китай под какъвто и да е предлог, така че няма причина да прехвърляме пушките при тях.
Худ не се изненада, че Колон се съгласи с него, но се зарадва. Директорът на центъра никога не бе служил в армията — беше извадил късмет през 1969, — но едно от първите неща, които научи за военните, беше, че обикновено те никога не предлагат първи употребата на сила. Или ако вее пак го направят, държат много добре да знаят каква е стратегията за оттегляне на войниците им.
— Съгласен съм с теб, Ърни — намеси се и Ав. — Китайците почти половин век търпят военното ни присъствие в Корея — ако избухне война и ние се намесим, сигурно ще се направят, че не забелязват. Няма да искат да загубят положението си на привилегирована в търговско отношение страна особено сега, когато икономиката им едва започва да набира сили. Пък и навярно ще им се хареса да се правят на големи миротворци и да ни посредничат в уреждането на конфликта.
Худ натисна F6, а после „Контрол“ и F1, за да извика съставящия се в момента документ. Бенет бе включил всички важни моменти от разговора във файла с доклада за възможните варианти. След края на съвещанието Худ щеше да прегледа черновата, да добави или ако трябва да изтрие нещо и веднага да го изпрати на президента.
Бързият преглед на документа му показа, че са обсъдили почти всичко — с изключение на военните варианти и мнението на Корейската група дали ще се наложи да прибягнат до тях.
— Добре — каза той. — Свършихме добра работа. Хайде сега набързо да нахвърлим и останалото.
Опирайки се предимно на мнението на министъра на отбраната Колон и на председателя на КНЩ Паркър, както и на разработените предварително доклади, групата предложи умерено преминаване към пълна бойна готовност, постепенното прехвърляне на войници, танкове, артилерия и ракети „Пейтриът“ в района, както и да се обяви бойна готовност в ядрените, химически и биологически депа.
Тъй като не разполагаха с нова информация от КЦРУ, а Маккаски не бе приключил с проверката на международните терористи, групата препоръча президентът да потърси дипломатически пътища за ограничаването на кризата и нейното решаване.
Худ съобщи на членовете на групата, че им оставя половин час да прегледат черновата и да вмъкнат допълнения, след което той ще се заеме с окончателната редакция.
— Сър — изкашля се предупредително Бенет, — заместник-директорът Роджърс иска да говори с вас.
Худ погледна часовника с крайния срок — Роджърс не му се беше обаждал от три часа. Дано да има сериозна причина.
— Веднага го изпрати, Бенет.
Бъгс изглеждаше така, сякаш го стяга яката, а кръглото му лице се зачерви.
— Не мога, сър.
— Защо? Къде е?
— Чака на телефона.
Худ изведнъж се сети за странното чувство, което го обзе, когато Роджърс му цитира думите на лорд Нелсън.
— Къде е? — свъси се той.
— Някъде над границата между Вирджиния и Кентъки.
21.
ВТОРНИК, 21:00 Ч., СЕУЛ
След като излезе от посолството, Грегъри Доналд походи малко пеша. Бързаше да стигне в базата, да се погрижи за тялото на жена си и да съобщи на близките й страшната вест, но имаше нужда от малко време да събере сили. Да поразмишлява. Горкият й баща и по-малкият й брат щяха да бъдат съкрушени.