Не. Ядосваше я друго — как шефът й се прави на идеалния политик, само че докато колата не се е преобърнала. Изслушва я учтиво и прилежно включва извадки от изследванията й в докладите макар и не по собствено желание, а само защото правилата в Оперативния център го изискват. Но тъй като не вярва в работата й, винаги първо на нея трие сол на главата, когато нещо стане. Това страшно дразнеше Лиз и тя все се канеше да пробута един ден тихомълком психологическата му характеристика на някой журналист.
Не, няма да го направиш, каза си Лиз и почука на вратата на Ан Ферис. Но мечтите за отмъщение винаги я поуспокояваха, когато Худ й вдигнеше мерника.
„Вашингтон Таймс“ веднъж беше определил Ан Ферис като една от двадесет и петте най-привлекателни млади разведени дами в града. Три години по-късно тя все още попадаше в тази категория.
Висока почти метър и седемдесет, с тъмни очи и кафява коса, вързана с шалче на най-модерния в момента дизайнер, тя беше красива, но рядко разбирана жена. Заради дипломите й — бакалавърска по журналистика и магистърска по обществена администрация от Брин Мор — членовете на аристократичната фамилия Ферис от Гринуич, Кънектикът, очакваха Ан да започне работа при баща си, на „Уолстрийт“, после да стане вицепрезидент на някоя престижна фирма, а след това се отваряха какви ли не перспективи.
А тя взе че постъпи като политически коментатор в „Час“ — градското вестниче на близкия Норуок, остана там две години, успя да стане говорител на доста нетрадиционния в схващанията си губернатор на щата и се ожени за един ултралиберален радиокоментатор от Ню Хейвън. Оттегли се от кариерата, за да отглежда сина им, а две години по-късно съпругът й бе съкратен поради финансови затруднения и от отчаяние потърси утеха в майчинските прегръдки на една богата възрастна жена от Уестпорт. Ан се премести във Вашингтон и си намери работа като говорител на новоизбрания младши сенатор от Кънектикът — умен, внимателен, но женен мъж. Почти веднага започна връзка с него — първата от поредицата романтични, приятни връзки с учтиви и внимателни женени мъже, един от които беше доста високопоставен.
Тази част от нейната биография не присъстваше в секретната й психологическа характеристика, но Лиз знаеше за нея, понеже самата Ан й бе разказала. Беше си признала също, макар то да бе съвсем очевидно, че си пада по Пол Худ и понякога й минават доста неприлични мисли по отношение на него. Красавицата говореше със забележителна откровеност за връзките си поне пред Лиз. Ан й напомняше една съученичка от католическото училище — Мег Хюз. Мег беше образец на учтивост и възпитание в присъствието на сестрите, но щом момичетата останеха насаме, изваждаше на бял свят най-неприличните си тайни. Лиз често се питаше дали Ан споделя с нея, понеже тя е психолог, или просто защото не я възприема като съперничка.
Леко дрезгавият глас на Ан я покани да влезе.
Миризмата в кабинета й беше неповторима — смесица от парфюма й, ухаещ на борова гора, естествено неизпитван върху животни, и едва доловимият аромат на стара хартия от окачените в рамки близо четиридесет архивни страници на вестници от времето на Революцията до наши дни. Ан твърдеше, че е много интересно да ги чете и да размишлява по какъв начин тя би се справила с отразяването на подобни сложни ситуации.
Лиз се усмихна леко на Ан и смигна на Лоуъл Кофи Втори. Младият адвокат се изправи при влизането й. Както винаги въртеше в ръцете си нещо скъпо — едно от диамантените си копчета за ръкавели.
Мастурбация с пари, помисли си Лиз. За разлика от Ан богаташчето Кофи Пърси се бе поддало на холивудското великолепие и разточителния начин на живот на родителите си адвокати и се гордееше, че е възпитаник на елитен университет. Пръстите му непрекъснато докосваха нещо, струвало на неговото семейство повече от годишната му заплата — вратовръзка от Армани, златна писалка, часовник „Ролекс“. Лиз не беше сигурна дали го прави, защото му доставя удоволствие, или иска да привлече вниманието на околните към дебелината на портфейла си, а може би по малко и от двете, но навикът му беше доста прозрачен и досаден. Както и гладко сресаната и добре подстригана пепеляворуса коса, ноктите с грижливо оформен маникюр и идеално ушитите, сиви костюми от Ив Сен Лоран. Веднъж бе уговаряла Худ да му сложат миникамера в кабинета не за да се убедят най-после дали не хваща четката за дрехи още в момента, щом се затвори в кабинета си, а за да разберат колко време се разкрасява.