Неголямото му бюро бе отрупано с папки и документи. Хван четеше доклад, току-що пристигнал от лабораторията. Прескочи анализите на Професора, „хибридизираните sp-орбити“ и „посоката на електронегативността“ — подробностите бяха нужни не на КЦРУ а на съда, ако се наложеше да се представят улики по някое дело, — и мина направо на заключенията:
„Анализът на взривното вещество показва, че е използван типичният севернокорейски пластичен експлозив със състав, характерен за фабриката производител в Сончон.
По бутилката с вода не бяха открити отпечатъци от пръсти. Нормално би било да останат поне частични отпечатъци на продавача в магазина. Следователно може да се заключи, че бутилката е била изтрита. Следите от слюнка, намерени в няколкото останали капки вода, са незначителни.
Частичките от пръст също не разкриват нищо. Основните им компоненти — пясъчник и боксит — се срещат често из целия полуостров и не могат да бъдат използвани за определяне на произхода им.
Токсикологичният анализ обаче показва значителни следи от разтвор на натриев хлорид. Тази сол често се намира в петролните продукти от Голямата верига Кинган във Вътрешна Монголия, включително дизеловото гориво, използвано от моторизираните части на КНДР. Концентрацията 1:100 на NaCl в почвата почти изключва възможността частиците да са пренесени с вятъра от Севера. Компютърната обработка сочи, че съотношението в подобен случай би било 1:5000.“
Хван отпусна глава на облегалката и подложи лице на хладните струи въздух от вентилатора на тавана.
Значи терористите идват от Севера. Нима е възможно да не са севернокорейци? Започваше да си мисли, че има само един начин да се увери, въпреки че никак не му се искаше да изиграе толкова важна карта.
Докато препрочиташе заключенията, вътрешната уредба иззвъня.
— Сър, обажда се сержант Ин от пропуска. Един господин иска да се срещне с офицера, който отговаря за разследването на взрива пред двореца.
— Каза ли защо?
— Твърди, че ги е видял, сър. Някакви мъже изтичали от камиона с озвучителната техника.
— Нека изчака — нареди Хван, скочи на крака и си оправи вратовръзката. — Веднага идвам.
30.
ВТОРНИК, 8:05 СУТРИНТА, ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР
Боб Хърбърт и Мат Стол гледаха онемели снимките от Националния разузнавателен център, които започнаха да се сменят на монитора на Стол.
— Да пукна дано — каза накрая Хърбърт. — Тия съвсем са си изпили акъла.
На снимките от Пхенян се виждаха танкове и бронетранспортьори, напускащи града, и противовъздушна артилерия, която се прехвърляше към околните извънградски райони.
— Тия копелета се готвят за война! — възкликна Хърбърт. — Накарай НЦР да снима демилитаризираната зона. Дай да видим какво става пък там.
Той грабна телефона от ръчката на количката си.
— Бъгс, свържи ме с шефа.
Худ се обади веднага.
— Какво става, Боб?
— Има работа за теб — ще преписваш доклада за възможните ситуации. Поне три механизирани бригади се прехвърлят на юг от Пхенян, и най-малко — чакай, една, две, три — четири зенитни батареи обграждат южния периметър.
Худ замълча, а после нареди:
— Направи ми копие и продължавай да следиш ситуацията. Мат нещо да е открил?
— Не.
Настъпи още по-дълго мълчание.
— Обади се в „Андрюс“ и поискай на всеки два часа да ни изпращат разузнавателни данни от първа ръка за района от Източнокорейския залив до залива Чунсан.
— За разузнавателни полети ли говорим?
— Майк и ударният отряд пътуват натам. Ако компютрите отново откажат, не искам да тръгват на сляпо.
— Разбрано. Кажи ми, шефе, все още ли смяташ, че тия мръсници не се стремят към война?
— Белият дом или КНДР?
Хърбърт изруга.
— Ония с дръпнатите очи естествено. Не ние подхванахме цялата тази…
— Така е. Но продължавам да мисля, че севернокорейците не искат война. Те разполагат силите си, защото очакват, че и ние ще направим същото. Проблемът е, че президентът не може да си позволи прояви на нерешителност и окото му няма да мигне. А те ще отстъпят ли?
Хърбърт му каза, че ще го уведоми веднага, щом получат нова информация, и пусна полугласно една забележка относно светата невинност на Худ. Добре, той е участвал в политиката на местно ниво и като кмет се е съобразявал с препоръките на куп съветници и с всяко допитване до общественото мнение, но трябва ли и другите задължително да бъдат като него? Хърбърт не вярваше, че сегашният президент би изложил на риск младежта на Америка само за да си подобри репутацията на човек с твърда ръка. Ако не му мигне окото, то ще е по същата причина, заради която Роналд Рейгън изпрати в Триполи предупреждение, когато либийците взривиха бара в Берлин. Вие ни нападнахте и ние ще се разплатим с кръв. Предпочиташе това да е възприетата политика на действие вместо безсмисленото биене по гърдите в Обединените нации. Много му се искаше някой да плати на мюсюлманските терористи, заради които бе останал инвалид през 1983 година.