— Добро утро. Тук е кабинетът на доктор Трайъс.
Худ увеличи звука.
— Добро утро, Кат. Обажда се Пол Худ.
— Аа, вие ли сте, господин Худ. Докторът ви търсеше вчера на сбирката на Националното космическо дружество.
— Шарън беше взела „Четири сватби и едно погребение“ от видеотеката. Нямах избор. Той там ли е?
— За съжаление отиде да изнесе лекция в Джорджтаун сутринта. Нещо да предам?
— Да. Кажете му, че синът ми Александър получи астматичен пристъп и се намира в педиатричното отделение. Искам да го помоля да се отбие при него, ако разполага с време.
— Непременно ще отиде. Прегърнете момченцето си от мен, когато го видите — голям сладур е.
Худ благодари и затвори.
Страхотно. Направо страхотно. Даже доктор не можа да осигури.
Мина му през ум мисълта да изпрати Марта Макол в Белия дом вместо себе си, но веднага я отхвърли. Уважаваше способностите й, но не можеше да бъде сигурен дали ще застъпва неговите становища и тези на Оперативния център, или ще използва случая в името на кариерата и личните си интереси. Беше се измъкнала от Харлем с огромни усилия — научила бе испански, корейски, италиански и иврит като същевременно се бе издържала, рисувайки на ръка табели за куп магазини из Манхатън. После бе овладяла японски, немски и руски в колежа, където бе защитила магистърска степен по икономика на пълна стипендия. Както каза на Худ, когато разговаряха, преди да я назначи, на четиридесет и девет годишна възраст вече искала да се измъкне от кабинета на генералния секретар на ООН и да продължи да се занимава пряко с испанците, корейците, италианците и евреите, но този път като участва в политиката, а не само като нечий говорител. Ако я вземел да събира, поддържа и анализира база данни за икономиката и ключовите политически фигури в страните по света, трябвало да не й се пречка и да я остави да си върши работата. Беше я назначил, понеже имаше нужда от подобен самостоятелно мислещ човек до себе си в атаките, но не би й поверил битката, докато не се убеди, че собствената й програма не е по-важна за нея от Оперативния център.
Худ зави по авеню „Пенсилвания“. Притесняваше го фактът, че е готов по-скоро да си затвори очите за недостатъците на Майк, отколкото за тези на Марта Макол… или Шарън дори. Марта би го отдала на неравноправното положение на жените, но за Худ това бе най-вече въпрос на самоотверженост. Ако сега даде зор на Майк и му каже да скочи от самолета над Литъл Рок, а после да хване първата срещната кола за Вашингтон, за да го замести, той щеше да го направи без излишни въпроси. Ако се свърже с Орли, докторът щеше да зареже лекцията си по средата. При жените винаги беше по-сложно.
Худ наближи входа на Белия дом и една от двете порти, които препречваха тесния път, разделящ Овалния кабинет и Западното крило от старата административна сграда, с чувството, че не си усеща краката. Показа пропуска си, паркира сред другите коли и велосипеди и с куфарче в ръка забърза към срещата си с президента.
38.
ВТОРНИК, 23:17 Ч., ЯПОНСКО МОРЕ, НА ДВАДЕСЕТ КИЛОМЕТРА ОТ ХУНАМ, СЕВЕРНА КОРЕЯ
По въпроса за териториалните води повечето комунистически страни се придържаха към политиката, че определените според международните договорености граници не се отнасят за тях. Щом разберяха, че наблизо патрулират вражески кораби, границата по вода веднага се разширяваше от пет на двадесет, а понякога и двадесет и пет километра навътре в морето.
Северна Корея отдавна претендираше за част от Японско море — твърдение, оспорвано и от Япония, и от САЩ. Морски патрулни катери редовно преминаваха на седем-осем километра от севернокорейския бряг. Понякога се случваше да получат предупреждение и не се приближаваха повече, но и не се отдалечаваха. Най-известният подобен инцидент бе арестуването на американския кораб „Пуебло“ през януари 1968 година, когато моряците бяха обвинени в шпионаж и минаха единадесет месеца без един ден, преди осемдесетчленният екипаж да бъде освободен след дълги преговори. Най-кървавият сблъсък стана през юли 1977 година — един американски хеликоптер се отклони над тридесет и осмия паралел и бе свален, а трима от членовете на екипажа загинаха. Президентът Картър се извини на Северна Корея и призна, че пилотът е извършил нарушение. Трите тела и единственият оцелял бяха върнати в САЩ.