След кратък престой в Сеул, където оставиха заснетия филм, офицерът от разузнаването Джули Марджолин и пилотът Хари Томас отново се вдигнаха във въздуха, за да прелетят за втори път над Севера. Този път обаче очевидно ги очакваха и още щом преминаха над Восан, ги засече радарът за ранно предупреждение и проследяване. Два прехващача МиГ-15П светкавично навлязоха в зоните си за нападение — единият, долитайки ниско откъм север, а другият високо откъм юг. Хари очакваше да ги притиснат към морето и беше сигурен, че може да изпревари старичките самолети без усилие, ако обърне в съответната посока.
Той изправи носа на самолета и тръгна да завива, като същевременно започна да снишава и да ускорява. За малко изгуби от погледа си руските машини, но отново се натъкна на тях, когато една от двете 23-милиметрови картечници NS-23 на мига улучи корпуса от дясната страна. Силното пат-пат прозвуча като пукане на балони и го накара да подскочи от изненада.
Вместо воя на двигателя, дочу стона на Джули в слушалките, а с ъгълчето на окото си я видя как увисна безжизнено на коланите. Хари завърши завоя, пое на юг и продължи да ускорява.
— Марджолин, какво има?
Офицер Марджолин не издаде нито звук. Това е безумие, помисли си той. Стреляха по тях без никакво предупреждение противно на четиристепенния метод за атака на севернокорейските въздушни сили, при който се влиза в контакт на първия етап, но първият откос се изстрелва под самолета, встрани от посоката, в която е нормално да избяга, след като го открият. Или стрелецът е много калпав, или е получил доста опасни заповеди.
Томас наруши радиомълчанието и изпрати SOS в Сеул — съобщи, че пристига с ранен член на екипажа. Миговете го ескортираха на юг, без да стрелят, и започнаха да се стопяват в далечината.
— Дръж се, Марджолин — промълви той в микрофона, докато самолетът се носеше в звездното нощно небе, без да знае дали офицер Марджолин е жива, или мъртва.
39.
ВТОРНИК, 8:20 Ч., С-141 НАД TEKCAC
Роджърс съвсем чистосърдечно можеше да признае, че подполковника си го бива. Когато поиска да прехвърлят двадесет и пет годишния Скуайърс от въздушните сили, за да оглави ударния отряд, му беше казал да състави нападателната тактика, като прерови всички заслужаващи си военни учебници. И той го беше направил.
В папката в скута си намери маневри и военни тактики, които приличаха на кампаниите на Цезар, Уелингтън, Ромел, апахите и други военни стратези, както и на съвременни американски бойни планове. Знаеше, че Скуайърс не ги е изучавал в никое училище, но този човек имаше око за разполагане на войски. Това вероятно се дължеше на футбола, който бе играл като дете в Ямайка.
Скуайърс дремеше до него, иначе щеше да го сръчка в ребрата и да му каже мнението си за неговата разработка, предвиждаща разполагане в един ешелон срещу фронтална атака на противника. Когато се върнат, ще я представи на Пентагона — би трябвало да стане стандартна процедура на действие за всеки батальон или полк, понесъл тежки загуби. Вместо да предвиди създаването на отбранителна линия по протежението на лесно защитим район, Скуайърс организираше малък втори ешелон и изпращаше първия си ешелон по фланга, за да приклещи врага под кръстосан огън. Оригиналното — и смело решение — бе придвижването впоследствие на втория ешелон напред, така че противникът да бъде изтикан към по-тежката огнева зона.
Скуайърс имаше и страхотен план за нападение над командно-контролна инсталация — атака в четири посоки от мястото на приземяване на парашутистите, едната фронтално, две отляво и дясно и една в гръб.
Редник Пъкет заобиколи подполковника и отдаде чест. Роджърс извади тапите от ушите си.
— Сър, има повикване по радиостанцията за вас.
Роджърс кимна и Пъкет му подаде приемника. Дали вибрациите и бръмченето на четирите турбодвигателя бяха понамалели, или той бе оглушал, но шумът вече не му се струваше толкова непоносим.
Пъхна едната тапа отново в ухото си и долепи приемника до другото.
— Роджърс слуша.
— Майк, аз съм, Боб Хърбърт. Ще ти кажа последните новини, но може да не те зарадват много.