Е, поне малко се позабавлявах, помисли си Роджърс. Хайде обратно у дома.
— Отиваш с тях — каза Хърбърт.
— Я повтори! — Роджърс изведнъж се стегна.
— Отиваш в КНДР. НРЦ има проблеми със сателитното разузнаване и шефът иска някой да поогледа нодоните.
— В Диамантените планини? — попита Роджърс и бутна Скуайърс, който веднага се събуди.
— Позна.
— Дай картите на Северна Корея — поръча Роджърс на подполковника и попита Хърбърт: — Какво е станало със сателитите?
— Не знаем. Цялата компютърна система отиде на кино. Компютърджийчето смята, че има вирус.
— Нещо ново на дипломатическия фронт?
— Не. Шефът в момента е в Белия дом. Ще ти съобщя подробности, като се върне.
— Да не ни оставите на сухо. Ще бъдем в Осака привечер по вашингтонско време.
— Няма да ви забравим — обеща Хърбърт и затвори.
Роджърс върна радиостанцията на Пъкет и се обърна към Скуайърс. Подполковникът бе извикал картата на екрана на преносимия си компютър, а светлите му очи гледаха очаквателно.
— Този път ни възложиха истинска задача — обясни Роджърс. — Трябва да нагледаме ракетите „Скъд“ на севернокорейците.
— Само да ги нагледаме ли?
— Такова е нареждането. Ако не влезем във война, докато пристигнем в Осака, няма да взривяваме нищо. В случай на необходимост предполагам, че ще ни използват за координиране на въздушно нападение.
Скуайърс извърна компютъра, така че и Роджърс да го вижда, и помоли Пъкет да развие крушката, която се кандилкаше над главите им, за да не хвърля отблясъци по екрана.
Докато разглеждаше картата, генералът размишляваше върху внезапната промяна в нагласата и настроението си. Спокойствието и академичното задоволство от разработките на Скуайърс внезапно бяха заменени от готовност за действие и съзнанието, че животът на хората от групата зависи от тези планове и цялата останала работа на подполковника. Сигурен беше, че подобни мисли, примесени с малко неувереност, минават и през главата на Скуайърс.
На картата — само отпреди шест дни — се виждаха три ракети „Нодон“ върху платформи, разположени в падината между четири хълма в подножието на планинската верига. Периметърът бе ограден от подвижни зенитни части по възвишенията и прелитането на ниска височина представляваше опасност. Измести картата на запад, за да разгледа източната страна. Там бяха отбелязани радарните устройства във Восан.
— Трудно ще се промъкнем — отбеляза Скуайърс.
— Точно това си мислех. — Роджърс му очерта пътя с курсора. — Хеликоптерът ще навлезе на югоизток откъм Осака и ще завие към морето точно над демилитаризираната зона — южно от планината Кумган като че ли ще бъде най-добре. Ще кацнем на около шестнадесет километра от целта.
— Шестнадесет километра надолу по хълмовете означава още шестнадесет обратно нагоре, за да ни приберат.
— Така е. Не е много добра стратегия за оттегляне, особено ако частите, разположени там, ни търсят.
Скуайърс посочи нодоните.
— Нали нямат бомби на тия неща?
— Независимо от всичкото ура в пресата, не са напреднали чак дотам в техниката — поясни Роджърс, без да откъсва очи от картата. — Въпреки че ако имаше по стотина килограма тротил на парче, хубавичко могат да разпердушинят Сеул. — Той прехапа устни. — Май се сетих, Чарли. Ще скочим чак като стигнем на около осем километра южно оттам — противникът никога не би го предположил.
— Я пак да чуя? — Подполковникът присви очи. — Сами ли ще си усложняваме живота?
— Не, ще го улесним. Ключът към измъкването ни е не да бягаме, а да се бием и после да се оттеглим на спокойствие. В началото на втори век от нашата ера по време на първата кампания на император Траян легионерската пехота на римляните била нападната от малка група даки в подножието на Карпатите. Даките се изправили с голи гърди и леки копия срещу броните и тежките пики на римляните и все пак победили. Нападнали ги сред нощ, изненадали ги и после ги увлекли към хълмовете, където легионерите били принудени да се разгърнат. Когато се разпръснали, даките, разпределени по двойки, започнали да ги унищожават един по един. Римляните били избити и даките се върнали необезпокоявани в лагера си.
— Май ставаше дума за копия, сър.
— Няма значение. Ако ни открият, ще ги отклоним, а после вадим ножовете. Противникът няма да посмее да стреля посред нощ из хълмовете, защото могат да улучат своите.
Скуайърс погледна картата.
— Карпатите май не са били особено родни на римляните. А даките са познавали терена така добре, както корейците — своя.
— Прав си. Но пък ние разполагаме с нещо, което даките не са имали.