Хилавият Бъркоф просто искаше да го чуе от устата му. Много му харесваше отговорните служители да си признаят, че извършват нещо незаконно, за да могат после с президента да твърдят, че виновните са действали на своя глава. Пък и така им напомняше кой е тук президентът и кой — дясната му ръка и най-доверен съветник.
— Осъществяваме разузнавателни полети на всеки час, за да компенсираме загубата на сателита. Ударният отряд потегли минути след експлозията. Полетът трае дванадесет часа — исках да са на разположение, ако потрябват.
— На разположение — повтори Бъркоф, — което ще рече…
— В Северна Корея.
— Без обозначения?
— Без униформи и никаква маркировка по оръжията.
Бъркоф погледна президента и попита:
— Каква задача им е поставена?
— Наредих на групата да се спусне близо до Диамантените планини и да докладва за състоянието на ракетите „Нодон“.
— Всичките дванадесет души ли изпрати?
Худ кимна. Не си даде труд да им обяснява, че и Майк Роджърс е с тях — Бъркоф щеше да получи удар. Ако заловяха отряда, героят от Войната в Залива Роджърс бе достатъчно известен и лесно можеше да бъде разпознат.
— Този разговор не се е състоял — каза президентът, както се очакваше, и затвори доклада. — Значи Корейската група предлага да продължим с постепенното разполагане на военни части, докато не стане ясно дали Северна Корея стои зад атентата. А дори и да се окаже, че правителството или някой от членовете му носи отговорност за него, да осъществим само дипломатически натиск, но без да оттегляме войските си. Естествено, ако предположим, че няма да има по-нататъшни терористични актове.
— Точно така, сър.
Президентът забарабани с пръсти по доклада.
— Колко време се мотахме с палестинците заради ония терористи от „Хизбула“, които нападнаха стадиона в Холивуд? Шест месеца?
— Седем.
— Седем месеца. Пол, откак встъпих в длъжност, нещо много честичко взеха да ни сритват по задника, а ние все си подлагаме другата буза. На това трябва да се сложи край.
— Обади се посланик Гап — намеси се Бъркоф — и изрази съвсем проформа съжалението си. Не направи никакъв опит да ни увери, че не носят отговорност за атентата.
— Марта твърди, че те са си такива — поясни Худ. — Макар и да съм съгласен, че са нужни решителни действия, трябва да сме сигурни, че насочваме правилно удара. Повтарям това, което пише в доклада — няма данни за необичайно военно раздвижване на север, никой не е поел отговорност за взрива, а дори и да са замесени определени групировки в КНДР, това не уличава самото правителство.
— Но не го и оневинява — обади се президентът. — Ако генерал Шнайдер вземе да ръси снаряди над демилитаризираната зона, бъди сигурен, че Пхенян няма да ми се обади, за да ме пита може ли да отвърне на огъня. Пол, извинявай, но сега ми предстои среща с…
Телефонът иззвъня и президентът го вдигна. Лицето му помръкна, докато слушаше мълчаливо. След няколко секунди благодари на обаждащия се и му обеща да му позвъни по-късно. Затвори и облегна чело на събраните си ръце.
— Обади се генерал Маклийн от Пентагона. Пол, вече има необичайно раздвижване сред военните части на Севера. Един МиГ на КНДР е обстрелял наш разузнавателен самолет. Убит е член на екипажа.
Бъркоф изруга.
— Да не би да е неточен предупредителен изстрел? — предположи Худ.
Президентът го изгледа зверски.
— За бога, ти на чия страна си?
— Господин президент, самолетът ни се е намирал в тяхното въздушно пространство…
— И нямам никакво намерение да им се извиняваме! Ще наредя на правителствения говорител да съобщи на журналистите, че в светлината на събитията от днешния следобед трябва да увеличим мерките за сигурност в района. Пресилената реакция на севернокорейците само потвърждава загрижеността ни. Ще уведомя генерал Маклийн, че считано от десет часа сутринта всички американски военни сили в района минават на план 5. По този повод пришпори твоите приятели в Сеул и заедно с Министерството на отбраната до обед ми докладвайте за военната обстановка. Изпрати я по факса — времето ти е твърде ценно, за да се разкарваш напред-назад. — Той вдигна доклада и го пусна отново. — Стив, предай на ЦРУ че искам на всяка цена да открият извършителите на атентата. Не че има значение — Северът може да не е бил замесен досега, Пол, но вече безспорно е.