Хван отиде бързо до бюрото си и натисна копчето на вътрешната уредба. Нареди на дежурния сержант да повика неговата кола и шофьора, а после се извърна към арестуваната.
— Къде ще ме водите?
— Ще казвам на шофьора ви накъде да кара, господин Хван. Освен ако не желаете да ми поверите ключовете от колата…
— А не, благодаря. Ще ви оставя да ни водите. Но съм длъжен да оставям програмата си, в случай че възникне някакъв проблем. Директорът първо за нея ще попита, когато се върне. Дайте ми общото направление.
Ким за пръв път се усмихна и отвърна:
— На север, господин Хван. Отиваме на север.
44.
ВТОРНИК, 10:00 Ч., ВАШИНГТОН
Худ имаше усещането, че са му орязали всички пълномощия, но не се сърдеше на президента. Просто не можеше да му се сърди. Майкъл Лорънс може би не беше най-умният мъж, заемал президентския пост, но притежаваше усет и обаяние, които излъчваше от телевизионния екран и на срещите с избирателите. На хората им допадаше стилът му. Той определено не беше най-добрият управник. Не обичаше да си цапа ръцете с дребните детайли, свързани с ръководенето на едно правителство — не беше човек на подробностите като Джими Картър. На доверените му помощници като например Бъркоф или правителствения говорител Ейдриън Крау бе позволено да си създадат свои владения, силови бази. Те спечелваха или настройваха срещу себе си другите правителствени организации, като възнаграждаваха сътрудничеството и успеха с достъп до президента и увеличаване на пълномощията, а провалилите се наказваха, като ги товареха със задачи от пета глуха и досадни задължения.
Дори когато беше начинаещ президент и правеше първите си грешки във външната политика, Лорънс не бе нападан така безмилостно от пресата, както предшествениците си. Крау щедро поеше и хранеше пресата, увеличи придобивките и подобри условията за журналистите, внимателно разпределяше интервютата и информацията и спечели почти всички с изключение на няколко свадливи автори на статии. Тя твърдеше, че никой не чете страниците с лични мнения във вестниците. Телевизионните репортажи и рекламите според нея имаха много по-голямо влияние върху гласоподавателите, отколкото Джордж Уил и Карл Роуън.
Лорънс можеше да бъде безмилостен, заслепен и упорит. Но поне идеите му за бъдещето на страната бяха смели и интелигентни, а вече започваха и да се осъществяват. Година преди да обяви кандидатурата си, губернаторът на Калифорния Лорънс се срещна с представители на промишлеността и в замяна на обещанията за значителни намаления на данъците и други облекчения, поиска те да участват в приватизирането на НАСА, като поемат разходите по персонала и научноизследователската дейност, а правителството си запази управлението на полетите и базите. На практика Лорънс щеше да увеличи почти три пъти бюджета на космическата агенция, без да минава през Конгреса. Нещо повече, разходите на държавата за космически полети и изследвания щяха да намалеят с два милиарда долара — пари, които Лорънс смяташе да вложи в образованието и в борбата с престъпността. Той предложи и една трета от работниците, заети в НАСА, да бъдат набрани от безработните, с което спестяваше на бюджета още половин милиард долара годишно.
Индустриалците се съгласиха с плана. Рекламната кампания на Лорънс внушаваше на американците носталгия по славата от дните на „Аполо“ и „Меркурий“, представата за хората на физическия и на умствения труд, които работят рамо до рамо в името на една обща цел, обещаваше висока степен на заетост и ниска инфлация. Всичко това бе обвързано в единна програма. Гласоподавателите бяха засипани с напомняния за съществуващите вече придобивки — персоналните компютри и калкулаторите, комуникационни сателити и клетъчни телефони, тефлон, преносими видеокамери и видеоигри — и с обещания за нови придобивки — лекарства срещу рак и СПИН, космически генератори за превръщане на слънчевата енергия в електричество, които да намалят разходите и зависимостта от вносния петрол, и дори контролиране на метеорологическите условия. По време на кампанията щом някой от противниците му възразеше, че парите щели да послужат повече на Земята, Лорънс парираше с аргумента, че Земята се е превърнала в бездънна яма, която поглъща работни места и постъпленията от данъците, а неговият план ще сложи край на това… както и на техническото надмощие на други нации, заради което американците губеха работните си места.
Лорънс спечели с лекота и веднага след избирането си се срещна пак с представителите на деловите кръгове и новите ръководители на НАСА. Трябваше да постигнат бързо видими резултати по издигането в орбита на космическа станция още преди края на първия му мандат. Наеха изоставената руска станция „Невски“, пратиха в космоса учени-медици и инженери и само след осемнадесет месеца пресмашината на Ейдриън Крау вече тръбеше за постиженията: най-поразяваща беше картината на млад лекар, парализиран от кръста надолу по време на операцията „Пустинна буря“, който играе баскетбол при нулева гравитация с един от космонавтите. Президентът беше изцелил сакатите и това беше нещо, което хората нямаше да забравят лесно.