— Пол! — Лоуъл Кофи влетя в стаята и почти се сблъска с Ан, преди още да е пуснал дръжката.
— Влез, влез — покани го тя. — Няма смисъл да затваряш вратата, след като и без това толкова информация изтича оттук.
— Пол — каза Кофи, — ще ти отнема само секунда. Относно оная проверка на Мати за южнокорейските файлове — единствените думи, които ще излязат от това учреждение, трябва да бъдат: „Без коментар.“ Имаме спогодби за неизнасяне на поверителна информация със Сеул. Възможно е да ни съдят за клевета, ако обвиним пряко човек или някоя група. Пък и рискуваме някои от недотам чистите методи, чрез които е събрана информацията в тези дискети, да станат обществено достояние.
— Поръчай на Марта да изкомандва хората. А някой от хората на Мат да програмира компютрите да записват всички телефонни разговори.
— Не мога, Пол. Съвсем незаконно е.
— Тогава действай незаконно и предай на Марта да уведоми всички, че разговорите се записват.
— Пол!
— Изпълнявай, Лоуъл. Ще се оправям с идиотската адвокатска асоциация после. Не искам хората ми вместо с работата си да са ангажирани да запушват дупките за изтичане на информация, а аз самият да се тревожа дали някой не си е отворил устата.
Лоуъл се нацупи и излезе.
Худ погледна Ан и се опита да събере мислите си. Сега забеляза кърпата, увита с небрежна елегантност около косата й. Мразеше се, че си мисли колко приятно би било да дръпне леко крайчеца на черно-червената материя и да зарови пръсти в дългата й кафява коса…
Сепна се и веднага изпъди мисълта от главата си.
— Ан, подготвил съм ти още нещо. Разбра ли за обстреляния „Мираж“?
Тя кимна и изведнъж в очите й се появи тъга. Худ се запита дали е възможно да се е досетила за какво си мисли. Женската интуиция непрестанно го изумяваше.
— Белият дом ще направи изявление, че в светлината на проявената от Северна Корея агресивност спрямо нашия самолет силите ни в района преминават на план 3. — Той погледна часовника за крайния срок на стената. — Решили са го преди петдесет и две минути. Пхенян ще отвърне със същите мерки, а може би и с още по-засилени и моето предположение, по-точно моята надежда, е, че президентът ще остави нещата така, както са, докато не получим повече информация за инцидента при двореца. На този етап от играта, ако Лорънс ги притисне, Господ знае как ще постъпят. Щом се появи Боб, трябва да говорим с Ърни Колон и да предадем на президента последните данни за положението в армията. От тебе искам, Ан, да смекчиш ефекта от изявлението.
— Да си оставим вратичка за измъкване?
— Именно. Лорънс няма намерение да се извинява за самолета-разузнавач, значи и ние не можем. Но ако се правим, че сме твърди на думи, в един момент ще трябва и да действаме твърдо. Нека вмъкнем малка доза съжаление в нашето изявление, така че ако в даден момент се наложи да отстъпим, да има накъде. Знаеш си работата — като всяка суверенна държава те имат право да защитават територията си и ние съжаляваме, че обстоятелствата са ни принудили да предприемем крайни мерки със същата цел.
— Ще трябва да го съгласувам с Лоуъл…
— Добре. Аз май малко му се сопнах.
— Заслужава си го. Невероятен досадник е.
— Нали е адвокат — оправда го Худ. — Плащаме му да ни дърпа от време на време юздите.
Ан затвори бележника си и се поколеба.
— Днес ял ли си?
— Малко.
— Изглеждаш ми малко отпаднал. Да ти намеря ли нещо за ядене?
— Може би по-късно. — Худ чу гласа на Хърбърт в коридора. — Знаеш ли какво? Ако си свободна около дванадесет и половина, ще поръчаме да ни донесат няколко салати. Ще хапнем и ще обмислим стратегията си.
— Смятай, че сме си уговорили среща. — Каза го така, че през тялото му премина тръпка.
Престори се, че не я гледа, докато тя излизаше. Навлизаха в опасни води, но нищо нямаше да се случи — той нямаше да позволи. И все пак в момента грижите й му бяха приятни.
Бързо превключи, когато Хърбърт се дотъркаля в кабинета, обади се на Бъгс и му нареди да го свърже с министъра на отбраната.
48.
СРЯДА, 1:10 Ч., ДИАМАНТЕНИТЕ ПЛАНИНИ, СЕВЕРНА КОРЕЯ
Ракетната база на нодоните се намираше само на сто и десет километра по права линия, но изровените пътища и растителността, която ги зашумяваше почти веднага, щом севернокорейците я разчистеха, забавяше пътуването. След близо три часа тръскане по дупките полковник Сун и помощникът му Кон най-после стигнаха до крайната си цел.
Сун нареди на Кон да спре на върха на хълма над долината, където бяха разположени подвижните ракети. Изправи се бавно в джипа и се загледа в трите платформи, подредени в триъгълник. Дългите ракети лежаха в задната им част под навеси от клони, които ги прикриваха от въздушно наблюдение. Бялата им боя прозираше тук-таме през листата под бледата луна.