Поне половината от тумора — сивкава, гъбеста маса, която изглеждаше поне отчасти от растителен произход, беше останала на място. Пет големи кръвоносни съда в областта бяха разкъсани — два по необходимост, останалите „случайно“ — и протезирани с тръбички. Но тези парчета изкуствена вена бяха прекалено къси или несигурно прихванати — или може би тласъците на сърцето бяха издърпали отчасти един от кръвоносните съдове от тръбичката му. Живота си пациентът дължеше на настоятелността на Манън да не му се позволява да се връща в съзнание след първата операция. И най-лекото физическо усилие би освободило някой от тези кръвоносни съдове от протезата му и би предизвикало масивен вътрешен кръвоизлив, което при невероятния сърдечен пулс и вътрешно налягане на хъдлърите би убило болния за няколко минути.
По канала на О’Мара Конуей попита грубо:
— Някакво ехо? Каквото и да е?
— Нищо — отвърна му психологът.
— Това е идиотско! — избухна лекарят. — Ако съществува разумно същество, безплътно или не, то би трябвало да притежава качества като любопитство, способност да използва инструменти и тъй нататък. Е, тази болница е голямо и интересно място, където доколкото знаем няма какво да ограничава движенията на съществото, което се опитваме да открием. Защо тогава е останало на едно място? Защо не е хукнало да обикаля „Декарт“? Какво го кара да остане тук? Дали е изплашено или глупаво, или дори безтелесно? Съмнително е да намерим сложни технологии на Кюфтето — продължи бързо. — Но има нелош шанс обитателите да са напреднали във философските науки. Ако нещо от физическо естество е попаднало на „Декарт“, при условие, че има долната граница за масата на едно интелигентно същество…
— Ако искате да задавате въпроси на когото и да е, докторе — обади се кротко О’Мара, — с радост ще ги подплатя с част от авторитета си. Но нямаме много време.
Конуей се замисли за миг и се реши:
— Благодаря, сър. Бих искал да се свържа с Мърчисън. Тя е в…
— В подобен момент — изръмжа заплашително О’Мара, — той иска да се обади на своята…
— Тя е с Харисън в момента — настоя Конуей. — Бих искал да установя физическа връзка между лейтенанта и тази операционна, при все че той не е идвал по-близо от петдесет нива от тук. Бихте ли я помолили да го попита…
Въпросът беше дълъг, сложен и многостранен, предназначен да му обясни как малка, разумна форма на живот би достигнала това място, без да бъде открита. Беше също и глупав въпрос, понеже какъвто и да е ум, който влияе на съзнанията на земяните и извънземните, не би могъл да остане неоткрит от емпат като Приликла. Което го връщаше на стартовата позиция с нещо нематериално в ръце, което отказва или е неспособно да се премести извън околностите на операционната.
— Харисън казва, че е имал много халюцинации по време на обратното пътуване — обади се внезапно О’Мара. — Твърди, че корабният доктор сметнал това за нормално, като се имат предвид всичките лекарства, с които са го тъпкали. Казва също, че бил напълно изключил, когато са го докарали тук и не знае как или откъде са го вкарали. А сега бих предложил да се свържем с рецепцията, докторе. Включвам ви директно — да не би случайно аз да задам неправилните въпроси…
Секунди по-късно бавен, равен, транслиран глас, който би могъл да принадлежи на каквото и да е същество, се обади в слушалките:
— Лейтенант Харисън не е бил вкаран по нормалния път. Тъй като е Монитор, чиято медицинска история е напълно ясна, бил е допуснат през сервизен шлюз петнайсет по време на смяната на майор Едуардс…
Едуардс не беше на линия, но от кабинета му обещаха на О’Мара да го намерят до няколко минути.
И изведнъж Конуей се почувства готов да се предаде. Шлюз петнайсет беше прекалено далеч — трудно, сложно пътуване, включващо три големи промени на околната среда. За да може хипотетичният им нашественик, който е напълно незапознат с Болницата, да намери пътя към тази операционна той трябваше да вземе под мислен контрол някой, който да го пренесе до тук. Но в такъв случай Приликла би трябвало да открие присъствието му. Той би трябвало да е в състояние да засече всичко, което мисли — от най-малкото насекомо до бавните излъчвания на ум, потопен в дълбоко и пълно безсъзнание. Нищо живо не би могло да прикрие емоциите си така добре и все още да живее.
Което означаваше, че нашественикът може да не е жив!
На няколко фута от него Манън даде сигнал на една сестра да застане до пулта за налягането. Внезапно завръщане към хъдлърското нормално налягане би намалило силата на каквото и да е появило се кървене, но щеше да направи и невъзможно да се оперира без тежки ръкавици. Не само това — увеличаването на налягането би накарало и оперативното поле да се свие около отвора, а сътресенията от най-близкото сърце биха напълно осуетили деликатната работа. В момента, при все опасността от погрешен разрез, сложните кръвоносни съдове бяха обезопасени, отделени и относително неподвижни.