— Ще си дам дясната ръка за едно такова — намеси се Манън, но тутакси се поправи ухилено. — Поне десния крак във всеки случай.
Лейтенантът отвърна на усмивката му. Каза:
— Доколкото си спомням онова място, докторе, там не страдат от липса на сурово месо.
О’Мара, който досега бе необичайно тих, се намеси много сериозно:
— Не съм търговец по душа. Но помислете какво би могла да постигне Болницата само с десетина от тези неща, дори само с пет. Имаме едно, и ако се каним да действаме правилно, трябва да го върнем където сме го намерили — очевидно инструмент като този е извънредно ценен. Това означава, че ще трябва да купуваме или поне да установим някаква форма на търговия, за да се сдобиваме с такива, а за целта първо трябва да се научим да общуваме със собствениците им.
Той огледа всеки от присъстващите по ред, после продължи саркастично.
— Трудно е да се обсъждат такива користолюбиви търговски проблеми с възвишени, целеустремени лекари като вас, но трябва да го сторя, за да обясня защо държа Конуей и още някой по негов избор да разследват медицинската ситуация на Кюфтето, когато „Декарт“ в крайна сметка се свърже със съществата, които използват Инструментите — рече и бързо добави: — Интересът ни няма да е изцяло търговски, но ми се струва, че ако ще ни се наложи да приложим на практика някакъв бартер или обмяна, единственото, което можем да изтъргуваме, са медицинските ни познания и умения.
СВЕТОВЪРТЕЖ
Вероятно беше неизбежно, че когато в крайна сметка дългоочакваното показание за интелигентен живот се появи, мнозинството от корабните наблюдатели в момента гледаха някъде другаде. Пръст на съдбата бе и в това, че не се появи в лещите на телескопите, които бяха насочени към повърхността, нито пък на снимките и филмите, снети от планетарните сонди на „Декарт“, ами изникна на радарните екрани за близък обсег на кораба.
В командната зала на кръстосвача капитанът удари един от клавишите на панела си и каза остро:
— Комуникации…?
— Държим го, сър — разнесе се отговорът. — Имаме телескоп, насочен успоредно с радара — образът е на пети екран при вас. Това е дву– или тристепенен летателен апарат с химически двигател и втората степен още гори. Следователно ще сме способни да реконструираме пътя на полета и с доста голяма точност да определим стартовия район. Долавяме комплексни излъчвания на радиочестота, които показват наличието на високоскоростни телеметрични канали. Втората степен тъкмо се отдели и пада. Третата степен, ако изобщо е такава, не се запали… Загазили са!
Чуждият кораб, тънък и бляскав цилиндър, заострен в единия край и удебелен и масивен в другия, започваше да се накланя. Бавно в началото, но с все по-нарастваща скорост, той се завъртя и се преобърна.
— Артилерия? — попита капитанът.
— Като изключим въртенето — намеси се бавен, по-безизразен глас, — корабът изглежда е влязъл в много точна кръгова орбита. Слабо вероятно е такава орбита да бъде поета по случайност. Относителната липса на свръхтехнологии — тъй де — в дизайна на кораба и фактът, че максималното му приближаване до нас ще е малко под двеста мили, сочат, че това или е изкуствен спътник, или орбитален апарат с екипаж, а не предназначено за кораба ни торпедо. Ако е с екипаж — добави гласът с малко повече чувства, — те сигурно имат сериозни проблеми…
— Да — прие капитанът, чието отношение към думите беше като към самородни късове рядък и ценен метал. — Астрогация, подгответе пресечните и догонващи орбити, моля. Двигателен отсек, в готовност.
Когато огромният силует на „Декарт“ се приближи до мъничкия чуждоземен кораб, стана очевидно, че освен главозамайващото премятане, той изпуска от корпуса си вещество. Бързото въртене правеше невъзможно да се определи с точност дали става въпрос за изтичане на гориво от незапалената трета степен или от командния модул излиза въздух, ако това наистина представляваше кораб с екипаж.
Обичайната процедура беше да се прихване въртенето с тракционни лъчи колкото се може по-меко, за да се избегнат възникващите механични напрежения върху обшивката и претоварването на носещата конструкция, после да се източи горивото от незапалената трета степен, за да се премахне опасността от експлозия, преди кораба да се вкара в товарните трюмове на „Декарт“. Ако пък вътре имаше екипаж и изтичаше въздух, а не гориво, процедурата за поставяне на кораба в баричен отсек ставаше наложителна и спешна, пък тогава вече да се вземат мерки за спасяване на екипажа и установяване на контакт — и то спокойно, понеже атмосферата на Кюфтето беше подходяща за хора, следователно важеше и обратното.