Очакваше се операцията да бъде сравнително проста, поне в началото…
— Тракционни кули Шест и Седем, сър. Чуждият кораб не иска да стои мирен. Забавяхме го до спиране три пъти, ала той веднага прилага напречна тяга и възобновява въртенето. По някаква причина отчаяно се бори с усилията ни да го спрем. Скоростта и качеството на реакциите предполагат намеса от намиращ се на борда пътник. Можем да приложим още сила, но в такъв случай рискуваме да увредим обшивката на кораба — тя е невероятно крехка по съвременните стандарти, сър.
— Предлагам да се използва цялата необходима мощност за незабавно спиране на ротацията на обекта. После да се отворят резервоарите му и всичкото гориво да се изпусне в пространството, след което го вкарваме в трюма. При нормално налягане на въздуха няма да има опасност за екипажа и ще имаме време да…
— Астрогацията тук, сър. Отрицателно, сър. Компютрите ни показват, че корабът е изстрелян от морето — по-точно, от морското дъно, понеже няма очевидни доказателства за плаващи платформи или други стартови площадки в този район. Можем да възпроизведем въздуха на Кюфтето, понеже на практика е същият като нашия, но не и онази животинско-растителна супа, която при тях минава за вода… а всички показатели сочат, че екипажът е вододишащ.
Капитанът не отговори в продължение на няколко секунди. Размишляваше за пътника или пътниците на чуждия екипаж и причините им да се държат опърничаво. От второстепенно значение бе въпросът дали проблемът е технически, физиологичен, психологически или просто извънземен. Главното беше да се окаже помощ колкото се може по-бързо.
Ако собственият му кораб не бе в състояние да помогне на другия пряко, за броени дни той би могъл да го закара на място, което разполага с всички необходими средства за оказване на помощ. Самото транспортиране представляваше дребен проблем — бедстващият кораб можеше да бъде вързан към центъра му на ротация и без да се спира въртенето — с магнитно въже. Така тегличът нямаше да се усука и скъса и да разбие чуждия съд върху корпуса на техния. По време на пътуването хипердвигателното поле на „Декарт“ можеше да бъде разширено така, че да покрие и двата кораба.
Главният проблем оставаше изтичането на флуиди и пълното незнание по въпроса колко дълго чуждият космически кораб е възнамерявал да остане на орбита. Също така, ако искаше да установи приятелски отношения с народа на Кюфтето, капитанът трябваше да вземе нужното решение бързо.
Той знаеше, че при най-ранните човешки полети течовете са били сравнително нормално явление и е имало много разумни причини да се носят резервни въздушни запаси вместо да се плаща ужасната цена на допълнителното тегло, необходимо за изработването на съвършенно херметичен кораб. От друга страна, течът и въртенето, съчетани заедно, по-скоро свидетелстваха за извънредни обстоятелства, които строго ограничаваха времето, подходящо за намеса. Тъй като чуждият астронавт или астронавти по неясна причина не позволяваха да обездвижват кораба им, за да проведат по-внимателно обследване на състоянието му, и понеже и без друго не можеха да възпроизведат околната им среда, изглеждаше очевидно как трябва да постъпи. Вероятно колебанията му бяха резултат от погрешно приемана професионална гордост, понеже щеше да се наложи да прехвърли другиму отговорността за особено сложен случай.
Бързо и с обичайната си пестеливост, капитанът даде необходимите нареждания и по-малко от половин час след като го бяха забелязали за пръв път, чуждоземният кораб вече бе на път за Галактическата болница.
Интеркомът търпеливо повтаряше: „Моля старши лекар Конуей да се свърже с майор О’Мара…“
Конуей бързо прецени движението по коридора, прескочи през пътя на един тралтански лекар, който връхлиташе върху него на шестте си слонски крака, забърса козината на келгианска гъсеница, която напредваше в противоположната посока и, докато се прилепваше до стената, за да избегне прегазване от нещо в силно охладена кутия на колела, откачи слушалката на комуникатора.
Веднага щом установи контакт, високоговорителят на интеркома започна кротко да настоява някой друг да се свърже с някой четвърти.
— Занимавате ли се с нещо важно в момента, докторе? — попита главният психолог без встъпления. — Да сте зает с жизненоважно разследване, може би, или изпълнявате някоя животоспасяваща операция? — О’Мара спря, после добави сухо. — Осъзнавате, разбира се, че тези въпроси са чисто риторични…
Конуей въздъхна и каза:
— Тъкмо се канех да обядвам.