— Чудесно — отсече психологът. — В този случай ще сте много доволен да узнаете, че местните на Кюфтето са изкарали кораб в орбита — ако се съди по вида му, нищо чудно и да им е първият. Възникнали са проблеми с него — полковник Скемптън ще ви съобщи подробностите — и „Декарт“ го кара насам, за да се оправяме ние. Ще пристигне след около три часа и предлагам да вземете линейка и тежко спасително оборудване с нея, с оглед измъкването на екипажа. Бих предложил също така доктор Манън и Приликла да бъдат отстранени от нормалните им задължения, за да ви съпровождат, тъй като вие тримата ще сте нашите специалисти по въпросите на Кюфтето.
— Ясно — каза Конуей радостно.
— Чудесно — отвърна майорът. — Радвам се, докторе, че осъзнавате съществуването и на по-важни въпроси от храната. По-малко просветен и способен психолог от мен би могъл да се почуди от вашия внезапен глад, който възниква веднага щом се спомене някоя важна задача. Аз, разбира се, осъзнавам, че това не е необичаен симптом за проява на несигурност, а лакомия в най-чистата си проклета форма! А сега ви оставям да си оправяте делата, докторе — завърши любезно. — Край.
Кабинетът на Скемптън беше сравнително наблизо и на Конуей му трябваха само петнайсетина минути — което включваше и времето, нужно за обличане на защитен костюм за двестате метра от пътуването, които минаваха през нивата с иленсиански хлордишащи обитатели — за да стигне до там.
— Добро утро — каза Скемптън още преди Конуей да си отвори устата. — Махнете папките от онова кресло и сядайте. О’Мара ми се обади. Реших да върна „Декарт“ на Кюфтето веднага щом остави повредения кораб. На местните наблюдатели може да им се стори, че корабът е бил отнесен — дори би могло да се каже отвлечен — и „Декарт“ трябва да ни е под ръка да отбелязва реакциите, да установи контакт, ако е възможно, и да ни подсигурява. Ще бъда много доволен, ако успеете да извадите, лекувате и върнете този пациент на Кюфтето възможно най-бързо — може да си въобразите що за грижи бихме създали на хората от отдела за културни контакти. Ето ви копие от доклада за инцидента, пратено ни от „Декарт“ — продължи полковникът, без видимо да спре да си поеме дъх. — Ще ви трябват и тези анализи на водата, взета от морето около мястото на излитане — оригиналните проби ще са ни достъпни веднага щом пристигне „Декарт“. Ако ви трябва допълнителна информация за положението на Кюфтето или за процедурите за контакт, свържете се с лейтенант Харисън, скоро ще го изписват и ще се радва да ви помогне. Опитайте се да не блъскате вратата на излизане, докторе.
Полковникът започна да рови дълбоко в пластовете хартия, които покриваха бюрото му, а Конуей си затвори устата и излезе. Във външната приемна помоли за разрешение да използва комуникатора и се хвана на работа.
Едно от празните отделения в чалдъритската секция беше най-подходящото място да настанят новия пациент. Гигантските обитатели на Чалдърскол II дишаха вода, макар че топлата зеленикава течност, в която живееха, беше почти сто процента чиста в сравнение със супата от моретата на Кюфтето. Анализът щеше да позволи на „Диети“ и „Околна среда“ да синтезират хранителното съдържание на водата — но не и да възпроизведат живите организми, които тя съдържа. Това трябваше да почака до пристигането на пробите и щяха да имат възможност да изучават и развъждат тези организми точно както хората от „Околна среда“ щяха да възпроизведат гравитацията и налягането на водата, но трябваше да чакат пристигането на кораба, за да добавят завършващите щрихи към дома на пациента им.
След това той уреди преди пристигането на „Декарт“ да бъде подготвена линейка с тежко спасително оборудване, екип и медицинска техника. Трябваше да имат готовност да поемат пациент с неизвестна физиологична класификация, вероятно наранен, декомпресиран и близо до смъртта, затова Конуей искаше екип, който има опит в бързи аварийни премествания на оцелели от корабни останки.
Канеше се да направи последното обаждане — до Торнастър, отговорния диагностик в Патологията, когато се поколеба.
Не беше съвсем сигурен дали иска да зададе серия специфични въпроси — дори серия хипотетични въпроси — или просто пред някого да изкаже притесненията си на глас. Беше жизненоважно да лекува и излекува този пациент. Като се изключи, че основна задача на Болницата — и негова собствена — бе да го стори, успешното лечение щеше да е идеалният начин да се започнат контактите с местните на Кюфтето и в крайна сметка да се доберат до още от онези прекрасни, контролирани с мисъл хирургични инструменти.
Но какви бяха в действителност притежателите на тези знаменити инструменти? Дали бяха дребни и без фиксиран външен вид като използваните от тях сечива — или пък, като се имат предвид умствените способности необходими за самото създаване на инструментите, дали са физически безпомощни мозъци, зависими от мислеконтролираните си средства за хранене, защита и обслужване на всичките им телесни нужди? Конуей много искаше да научи какво би могъл да очаква при пристигането на кораба. Но Диагностиците, всички го знаеха, бяха непредсказуеми и дори по-нетолерантни от главния психолог по отношение обърканото и неточно мислене.