Колкото по-напред минаваше, толкова по-голяма мощност изискваха магнитите, за да го задържат върху гладката повърхност, но той не можеше да увеличава мощността до безкрай, понеже тънкият метал започваше да се къдри под магнитите и той се боеше да не скъса обшивката. Няколко фута напред обаче имаше дебела стърчаща тръба, вероятно някакъв вид перископ, и той започна предпазливо да се примъква към нея. Но внезапно се хързулна напред и сграбчи инстинктивно тръбата, когато премина покрай нея.
Тя се огъна зловещо в ръката му и той тутакси я пусна. Около тръбата блъвна пара и се кондензира в облак ледени кристалчета. Конуей стреснат полетя встрани като хвърлен с прашка камък.
— Къде по дяволите изчезна, докторе? — попита Манън. — Последния път беше ей там, сега не си…
— Не знам, докторе — отвърна Конуей раздразнено. Изстреля една от сигналните ракети на скафандъра си и добави. — Сега виждате ли ме?
Докато тракционните лъчи се фокусираха върху него и го придърпваха обратно, той продължи:
— Това е идиотщина! Блъскаме се прекалено дълго около уж рутинна спасителна операция. Лейтенант Харисън и доктор Приликла, върнете се на влекача, моля! Ще опитаме друг подход.
Докато го обсъждаха, Конуей успя да снима космическия кораб от всевъзможни ъгли и в лабораторията на влекача започна подробен анализ на пробите, които двамата с Харисън бяха събрали. Когато няколко часа по-късно получиха снимките и подробните анализи, все още се опитваха да намерят друг подход.
Беше установено, че всички течове на чуждия кораб са вода, а не гориво, както и че водата е само за дихателни цели, тъй като не съдържа обичайните животински и растителни примеси, открити в пробите от океаните на Кюфтето, и че в сравнение с тези местни проби нивото на въглероден двуокис е повишено — накратко казано, водата беше опасно застояла.
Харисън, като сериозен експерт по ранните космически полети, подробно огледа снимките и предположи, че разширената кърма на кораба съдържа щит срещу горещината, към който е прикрепен обемист горивен резервоар. Сега вече бе очевидно, че вместо незапалила се ракетна степен, дългото цилиндрично туловище съдържа най-вече животоподдържащо оборудване, което, ако се съди по размера, е доста първобитно. След като направи това изявление, лейтенантът се сети за някои допълнителни, по-целесъобразни причини и добави, че докато дишащите въздух астронавти могат да си носят сгъстен въздух със себе си, дишащите вода не са в състояние да я сгъстяват. На върха на конуса имаше малки панели, които вероятно се отваряха за освобождаването на парашутите за приземяването. На около два метра от тях имаше друг панел, който беше около трийсет сантиметра широк и към петнайсет дълбок. Странна форма за входно-изходен шлюз за пилота, но Харисън беше убеден, че не може да е нищо друго. Добави, че липсата на сложни елементи, демонстрирана в конструкцията на кораба, прави малковероятно изходният панел да е външен люк на шлюза, тъй че навярно става дума за прост люк, който се отваря право към пилотската кабина.
Ако доктор Конуей поиска да отвори този люк, предупреди той, центробежната сила просто ще изпразни кораба от водата — или, по-точно казано, половината от водата му — само за броени секунди. Същата сила щеше да се погрижи водата в кърмата да си остане на място, но беше почти сигурно, че астронавтът се намира в помещението на носа. Но тогава общият баланс ще се наруши и чуждият космолет ще се запремята наистина като полудял, така че все едно ще е дали…
Конуей се прозя силно и потри очи. Каза:
— Ще трябва да видя пациента, за да добия някаква представа за нараняванията му и да му приготвя помещение, лейтенанте. Да предположим, че изрежем отвор някъде в средата на кораба. Известно количество от водата му вече е изтекла и центробежната сила е придвижила остатъка към кърмата и носа, тъй че в средата на кораба трябва да е празно и допълнителната загуба на вода, предизвикана от влизането ми, ще е минимална.
— Съгласен съм, докторе — кимна Харисън. — Но конструкцията на кораба е толкова крехка, че щом отворите дупка към пълните с вода секции… има опасност дори само центробежната сила да разкъса корпуса на части.