Конуей поклати глава.
— Ако сложим широк метален пръстен около средната секция, и ако той включва вграден люк, достатъчно голям за един човек, можем да споим краищата на пръстена с кораба с бързосъхнещ цимент — никакво заразяване, естествено, понеже горещината може да повреди обшивката — и да поставим временен шлюз върху люка. Това ще ми позволи да вляза без особени…
— Ще се окаже доста забавна работа — обади се Манън, — на този въртящ се кораб…
Харисън кимна:
— Да. Но можем да поставим лека тръбовидна рамка, закотвена за обшивката с магнити. Пръстенът и шлюзът ще нагласим от тази позиция. Обаче ще изисква известно време.
Приликла не коментира. Цинрусците бяха известни с липсата си на физическа издържливост, тъй че в момента малкият емпат се беше прикрепил за тавана с вендузите на шестте си крачета и спеше дълбоко.
Манън, лейтенантът и Конуей поръчаха от болницата материали и специализирана помощ и се заеха да организират работната група, когато радистът на влекача каза:
— Пускам ви майор О’Мара на втори екран.
— Доктор Конуей — поде главният психолог, щом видеовръзката стана двустранна. — До мен достигнаха слухове, че вие се опитвате — и вероятно вече сте успели, всъщност — да поставите нов рекорд за време, необходимо за прехвърлянето на пациент от кораба до отделението. Няма нужда да ви напомням, че ситуацията е спешна и важна, но все пак ще го сторя. Спешно е, докторе и е важно. Край.
— Ти, копеле саркастично… — започна Конуей гневно по посока на вече избледняващия образ, после бързо овладя чувствата си, тъй като те можеха да накарат Приликла да сънува кошмари.
— Май кракът ми не е напълно зараснал — обади се лейтенантът, преценяващо взрян в Манън, — след като го счупих по време на онова кацане на Кюфтето. Един приятелски настроен и добронамерен лекар би могъл да реши да ме прати обратно на ниво двеста осемдесет и три, зала четири.
— Същият приятелски настроен и добронамерен лекар — отряза Манън сухо, — може да реши, че една земна сестра на двеста осемдесет и трето ниво, отделение четири, има нещо общо с внезапното ви влошаване и може да ви прати… да речем, в двеста четирийсет и седмо ниво, седма стая. Уверявам ви, че сестра с четири очи и твърде много крака може да се окаже идеалното лекарство за пациент с ужасни болки като вашите.
Конуей се засмя.
— Не му обръщайте внимание, Харисън. От време на време съзнанието му е по-мръсно и от това на О’Мара. Точно сега обаче не можем да сторим нищо повече, а денят беше дълъг и труден. Да си лягаме, преди да сме заспали в движение.
Още един ден мина без видим напредък. Поради спешността на ситуацията работният екип с рамката се опитваше да ускори дейността си, в резултат на което изтърваше инструменти, откачаха се секции от самата рамка и дори няколко пъти зад борда падаха хора. Тях лесно можеха да приберат с тракционни лъчи, но инструментите и секциите не бяха снабдени със сигнални ракети и обикновено се губеха. Хората се връщаха на работа, проклинайки нуждата да се изпълнява толкова пипкава дейност върху космическа въртележка.
Напредъкът се забави още, но стана малко по-очевиден, когато вдлъбнатините и драскотините по обшивката, оставени от инструменти и обувки, станаха безброй и вледенената мъглявина от изтичащата вода продължи да се увеличава.
При отчаяните си опити да ускори работата и донякъде срещу волята на Приликла, Конуей се опита да забави отново скоростта на въртене на кораба. Нямаше признаци за паника от обитателя му този път, докладва емпатът — понеже бил изпаднал в безсъзнание прекалено дълбоко, за да ги усети. Допълни, че не би могъл да опише емоционалното излъчване на пациента на когото и да било, освен на друг емпат, но негово твърдо професионално мнение било, че ако пълното въртене не се възстанови, пациентът ще умре съвсем скоро.
На следващия ден рамката беше завършена и започна дейността по поставянето на металния пръстен, който щеше да носи временния шлюз. Докато шлюзът постепенно придобиваше форма, Конуей и Харисън прикрепиха спасителни въжета към рамката и огледаха обшивката. Лейтенантът успя да научи доста за кърмовите дюзи и връзките с горивните резервоари, докато Конуей можеше само да се взира озадачен в дългия, тесен входен люк или да зяпа през малкото стъклено прозорче — беше едва няколко сантиметра в диаметър — което показваше само и единствено капак, който се затваряше и отваряше бързо. Едва на следващия ден двамата с лейтенанта можаха да влязат в чуждия кораб.
Обитателят му е още жив, съобщи Приликла, но… не за дълго.
Както се очакваше, средната секция на кораба беше почти изпразнена от вода. Центробежните сили я бяха накарали да се стече към двата края, но прожекторите им осветяваха главозамайваща мъгла от водни пари и капчици, която — както показа бързото проучване — се вихреше край система зъбни колела и верижни предавки, монтирани по цялото протежение на космолета.