Пристъпвайки внимателно, за да не пъхне ръка в трансмисиите или по невнимание да пробие с ботуш крехката обшивка и да попадне в космоса, лейтенантът се насочи назад, а Конуей тръгна напред. Бяха се разделили, за да са сигурни, че масовият център на кораба ще остане колкото се може по-близо до центъра му на въртене — и най-малкия дисбаланс, който би се получил точно сега, щеше да размърда рамката и вероятно да отвори дупки в корпуса на кораба.
— Осъзнавам, че циркулацията и пречистването на водата изискват значително по-тежко оборудване от това за въздухопречиствателна система — каза Конуей, едновременно на Харисън и на останалите си слушатели, — но нима такава не би съдържала по-голям процент електрически или механични системи? Не мога да мина и няколко метра напред, а виждам само зъбни колела и верижни предавки. На всичкото отгоре циркулационната система създава силно течение, тъй че нищо чудно да ме повлече в механизмите…
Фината всеприсъстваща мъгла от мехурчета силно затрудняваше видимостта, но за миг той мерна отсянка на нещо, което не беше част от машинариите — кафяво и спираловидно. То като че ли имаше листа или къси пипала, които стърчаха встрани — комай нещо органично. Съществото беше притиснато отвсякъде от движещите се машини и май също се въртеше, но от тялото му се виждаше толкова малко, че човек не можеше да е напълно сигурен.
— Виждам го — съобщи Конуей. — Не достатъчно обаче, за да го класифицирам точно. Не ми изглежда да носи скафандър, следователно един вид сме го хванали по домашни пантофи. Но не бихме успял и да се доберем до нещастника, без да разкъсаме кораба му на части и да го убием по време на процедурата — той изруга и продължи ядосано. — Това е идиотско, пълна лудост! Предполагаше се да вляза тук, да обездвижа пациента, да го преместя в отделението и да го лекувам. Но това проклето нещо не може да бъде обездвижено, без да…
— Ами ако предположим, че животоподдържащата му система не е наред? — намеси се лейтенантът. — Липсва й нещо, което изисква нормално притегляне или изкуствена гравитация под формата на центробежна сила, за да възстанови нормалните си функции. Ако бихме могли някак да поправим това повредено оборудване…
— Но защо? — каза Конуей внезапно, докато смътната идея, която се въртеше в дъното на съзнанието му, полека излизаше на бял свят. — Искам да кажа, защо би трябвало да приемаме, че е повредена… — замълча за миг, после допълни. — Ще вкараме редукторите на няколко кислородни бутилки за да освежим въздуха на зверчето ни тук — искам да кажа, водата му. Това е само временна мярка, боя се, докато не съумеем да свършим нещо смислено. После се връщаме на влекача. Започват да ми хрумват някои странни идеи относно този астронавт и бих искал да ги пробвам.
Те се върнаха в контролната зала, без да свалят скафандрите си. Посрещна ги Приликла, който им каза, че състоянието на пациента изглежда малко по-добро, макар че той все още е в безсъзнание. Емпатът допълни, че причината може да се търси във факта, че съществото е наранено и е в напреднал стадий на недохранване, освен че е било и близо до смъртта поради задушаване. Конуей се зае да им обясни какво му е хрумнало, екипирайки чуждия кораб.
— Ако това е центърът на въртене — каза когато рисунката му беше готова, — и разстоянието от тази точка до мястото на пилота е ето толкова, а скоростта на въртене е такава, можете ли да ми кажете дали получената гравитация на мястото на пилота съответства поне приблизително на тази на самото Кюфте?
— Само минутка — Харисън взе молива на Конуей и се зае да драска по листа. Няколко минути по-късно, след като провери още веднъж изчисленията си, той обяви: — Много добро съответствие. Идентични са всъщност.
— Което означава — замислено обобщи лекарят, — че тук разполагаме със звяр, който, без съмнение поради някаква много сериозна физиологична причина, не би могъл да живее без гравитация, за когото безтегловността е фатална…
— Извинете, докторе — обади се кроткият глас на радиста, — включвам майор О’Мара на екран две…
Конуей усети как идеята, започваща да се оформя в главата му, се разпада на късчета. Въртене, помисли си ядосано, опитвайки се да я върне обратно; центробежна сила, колела в колелата! Но квадратното, изкривено лице на главния психолог запълваше екрана и беше невъзможно да се мисли за друго.