О’Мара заговори любезно — много лош знак:
— Досегашната ви дейност беше впечатляваща, докторе — особено когато прие формата на ръкотворен метеоритен поток от изтървани принадлежности и строителни материали. Но аз се притеснявам за пациента ви. Ние всички — а най-вече капитанът на „Декарт“, който наскоро се върна от Кюфтето. Капитанът е попаднал в неприятности — продължи психологът, — във вид на три торпеда с ядрени бойни глави, които са били насочени към кораба му. Едно от тях се е отклонило от курса си и е замърсило голям регион от океана на Кюфтето, а другите две са минали толкова близо, че се е наложило да използва пълна аварийна тяга, за да ги избегне. Казва, че установяването на връзка и приятелски отношения с обитателите са невъзможни при тези обстоятелства и че завръщането на съществото в добро здраве и доволно, е единственият начин да спасим положението… Доктор Конуей, устата ви е отворена. Или кажете нещо, или я затворете!
— Съжалявам, сър — отвърна Конуей разсеяно. — Мислех си. Има едно нещо, което бих искал да изпробвам, а вие бихте могли да ми помогнете — като ми съдействате да получа помощта на полковник Скемптън, исках да кажа. Ние си хабим времето тук, осъзнавам го вече, и бих искал да вкарам кораба в болницата. Все тъй въртящ се, разбира се — поне в началото, във всеки случай. Товарен люк трийсет е достатъчно голям да го поеме и е достатъчно близо до пълния с вода коридор, който води към отделението, което сме приготвили за този пациент. Но се боя, че полковникът ще се дърпа малко за вкарването на кораба в болницата.
Полковникът наистина се дърпаше и то доста. При все убежденията на Конуей и подкрепата, дадена му от О’Мара, Скемптън за трети път даде твърд и недвусмислен отказ.
— Осъзнавам важността на въпроса. Напълно оценявам значението му предвид бъдещите ни надежди за търговия с Кюфтето и съчувствам на техническите ви дертове. Но не ви се разрешава — повтарям, не се разрешава! — да вкарвате химически захранван кораб с действащ двигател в тази болница! Ако се включи случайно, като нищо ще взриви пробойна в обшивката ни, което ще предизвика смъртоносно спадане на налягането на дузина нива, или пък може да се забие в централния компютър или секциите за гравитационен контрол!
— Извинете за секунда — прекъсна го Конуей раздразнено, и се обърна към лейтенанта. Попита: — Може ли да задействате двигателите дистанционно, от линейката… или пък да ги разкачите?
— Вероятно не бих могъл да ги разкача, без в крайна сметка да ги задействам и да се самоизгоря — отвърна замислено Харисън, — но знам достатъчно, за да успея да сложа реле, което… Да, можем да ги задействаме от тази контролна зала.
— Направете го, лейтенант — каза Конуей и се извърна към образа на Скемптън. — Доколкото разбирам, сър, вие не възразявате да вкараме кораба на борда, след като катапултираме двигателите му? Както и да приготвите специалното оборудване, което ще ми трябва в товарния шлюз и отделението?
— Офицерът по поддръжката на това ниво има нужните заповеди да ви сътрудничи — каза Скемптън. — Късмет, докторе. Край.
Докато Харисън настрои релето си, Приликла хвърляше по едно емоционално око на пациента, а заедно с Манън работеха върху приблизителния размер на съществото и теглото му, съобразно краткия поглед, който Конуей бе успял да му хвърли и като се имат предвид размерите на кораба. Тази информация беше нужна бързо за специалния транспортьор и въртящата се операционна зала, които трябваше да са готови навреме.
— Все още съм тук, докторе — каза остро О’Мара — и имам въпрос. Идеята ви, че на съществото му е нужна гравитация, все едно нормална или изкуствена, за да оцелее — това го разбирам, но да го връзвате на някаква сложна вътележка…
— Не въртележка, сър — поправи го Конуей. — Ще бъде качено вертикално, като на виенско колело.
О’Мара тежко засумтя.
— Предполагам, убеден сте напълно в онова, което правите, докторе?
— Ами… — поде Конуей.
— Задай тъп въпрос… — каза психологът и прекъсна връзката, без да довърши изречението.
Отне повече отколкото лейтенантът беше пресметнал, за да се постави релето — в тази задача всичко отнемаше повече време от първоначалната оценка! — и Приликла докладва, че състоянието на пациента бързо се влошава. Но в крайна сметка двигателите на кораба заработиха за нужния брой секунди, необходими да се промени орбитата му, и линейката се движеше редом с него, като го завъртя в тракционните лъчи веднага щом дюзите угаснаха, така че пациентът все пак разполагаше с нужната гравитация. Дори и така имаше две усложнения. Веднага щом двигателите млъкнаха, в носовия сектор се отвориха панели и навън изпадна парашутът за приземяване, тъй че за броени секунди въртящият се кораб здраво се омота в него. Краткото действие на тягата беше влошило и състоянието на обшивката.