— Тече като сито! — избухна Конуей. — Изстреляйте още една магнитна хватка към него. Продължавайте да го въртите и ни вкарайте бързо в люк номер трийсет! Как е пациентът?
— Вече в съзнание — отвърна Приликла, треперейки. — Достатъчно на себе си и излъчва ужасен страх…
Все още въртейки се, корабът влезе в огромната паст на люк Трийсет. В шлюза системите за изкуствена гравитация под палубата бяха поставени на неутрална позиция, така че да имитират условията на безтегловност от космоса. Световъртежът на Конуей, който го мъчеше откакто за пръв път бе видял кораба, се увеличаваше от гледката на чуждоземния съд, който бясно се върти в затвореното пространство, пръскайки струи вледеняваща се водна пара.
После изведнъж външният люк на шлюза се затвори, тракционните оператори плавно прихванаха въртенето на кораба и в същото време изкуствената гравитация на палубата се повиши до нормалната за Кюфтето. Само за няколко секунди корабът беше поставен хоризонтално на палубата.
— Как е той? — попита Конуей. Приликла отвърна:
— Страх… не, изключително раздразнение. Излъчването вече е доста силно, като че ли съществото е по-добре… — емпатът създаваше усещане, че не вярва на собствените си възприятия.
Вдигнаха кораба внимателно и под него се изтъркаля дълга, ниска количка на надуваеми колела. В шлюза откъм съседната водна секция започна да се лее вода. Приликла изтича по стената и през тавана, докато не застана на няколко метра над носа на кораба, а Манън, Харисън и Конуей първо изджапаха, а после полупреплуваха в същата посока. Когато стигнаха мястото, те се събраха около предния отсек на чужденеца, без да обръщат внимание на екипа, който пристягаше колани около корпуса на космолета и ги връзваше към количката, преди да я премести в съседния коридор на вододишащите. Техниците режеха тънките плочи на обшивката и внимателно я белеха.
Конуей настояваше за особено внимание по време на тази операция, за да бъдат избегнати повреди на животоподдържащите машини.
Постепенно носовият отсек се превърна в гол скелет и астронавтът се разкри, досущ като кожеста кафява гъсеница, която си е захапала опашката, на свой ред защипана в едно от най-вътрешните колела на гигантски часовник. По това време корабът беше напълно потопен във вода, навсякъде в околната течност имаше кислород и Приликла докладваше, че според чувствата на пациента, той е извънредно обезпокоен и объркан.
— Объркан бил… — каза познат подигравателен глас и Конуей се обърна към О’Мара, който плуваше наблизо. От другата страна кучешката се приближаваше полковник Скемптън, но той поне мълчеше. А психологът продължи: — Това е много важно, докторе, в случай, че сте забравил — оттук и нашият личен интерес. Но сега защо не разбиете на части този голям механичен часовник и не изкарате пациента от там? Доказахте теорията си, че му е необходима гравитация, за да оцелее, и вече му я осигуряваме…
— Не, сър — каза Конуей, — още не.
— Очевидно въртенето на съществото в капсулата — намеси се полковник Скемптън, — компенсира въртенето на самия кораб, позволявайки по този начин стационарна позиция за пилота и гледка към външния свят.
— Не знам — отвърна лекарят уморено, — въртенето на кораба не съвпада точно с онова на астронавта в него. По мое мнение трябва да почакаме, докато сме в състояние бързо да го прехвърлим на виенското колело, което почти точно ще възпроизведе условията в модула. Хрумна ми… е, може би е малко налудничаво… че още не сме разрешили проблемите.
— Но прехвълянето на целия кораб в отделението, когато пациентът отделно би могъл да бъде преместен там за много по-малко…
— Не — настоя Конуей.
— Той е лекар — намеси се О’Мара, преди спорът им се разгори по-сериозно и умело отклони вниманието на полковника върху системата от лопатни колела, които поддържаха „въздуха“ на дишащия вода астронавт в движение.
Огромната количка, чието тегло бе поддържано от водата и до голяма степен от пълните с въздух колела, беше насочена ръчно по коридора към огромната цистерна на едно от комбинираните операционни отделения на вододишащите пациенти на болницата. Внезапно изникна ново усложнение.
— Докторе! Той излиза!
Един от хората, които плуваха около носовата секция вероятно беше бутнал случайно катапултата на пациента, понеже тесният люк се отваряше и системата от зъбни колела и верижни предавки се преместваше в ново положение. Нещо, на вид като връзка гевреци с диаметър пет фута, се търкаляше към отвора.