— Но защо? — намеси се О’Мара. — Защо трябва да се върти, когато водата и храната могат да бъдат всмуквани без да се налага да се движи?
— Знаете ли какво не е наред с този пациент, докторе? — остро попита Скемптън, после добави притеснено. — Можете ли да го лекувате?
Манън издаде звук, който би могъл да се тълкува и като неприязнено изсумтяване, и като къс смях, или пък беше просто задавена кашлица.
Конуей обясни:
— И да и не, сър. Или, по-точно, отговорът е „да“ и на двата въпроса — той погледна към О’Мара, за да включи и психолога и продължи. — То трябва да се върти, за да остане живо — има изумителен начин за преместване центъра си на тежест докато се задържа в изправено състояние, като частично надува онези участъци от тялото си, които са най-отгоре в момента. Постоянното въртене предизвиква циркулация на кръвта — то използва нещо като гравитационно кръвообращение вместо мускулна помпа. Нали разбирате, това същество няма сърце — никакво. Когато спре да се върти, циркулацията на кръвта му спира и то умира за броени минути. Проблемът е, — завърши мрачно, — че може би прекалено често сме спирали тази циркулация почти напълно.
— Изказвам несъгласие, приятелю Конуей — намеси се Приликла, който по принцип никога не възразяваше никому. Телцето на емпата и тръбестите му крачета трепереха, но бавно и по начин, който означаваше, че цинрусецът е изложен на излъчане от приятен вид. Продължи: — Пациентът бързо си възвръща съзнанието. Вече е съвсем на себе си. Има усещане за притъпена болка, почти сигурно предизвикана от глад, но то вече започва да отслабва. Гостът ни е леко притеснен, много възбуден и извънредно любопитен.
— Любопитен ли? — попита Конуей.
— Любопитството е преобладаваща емоция, докторе.
— Най-първите ни астронавти — каза О’Мара, — също са били особняци…
Малко повече от час по-късно, поне в медицинско отношение те бяха приключили с пациента от Кюфтето и сваляха защитните си костюми. Лингвист от мониторния корпус се беше настанил на виенското колело заедно с извънземния с намерението да добави с минимално забавяне новия извънземен език към банките с памет на болничния транслационен компютър, а полковник Скемптън беше тръгнал да състави доста сложно съобщение за капитана на „Декарт“.
— Новините не са съвсем добри — каза Конуей, ухилен от облекчение противно на думите си. — Например, нашият „пациент“ не страда от нищо по-сериозно от стомашно разстройство, частично задушаване и последици от малтретиране в резултат на спасителната акция — или по-скоро отвличането — на „Декарт“. Също така не показва и специални умения в използването на мислеконтролирани инструменти и изглежда напълно незапознат с тези неща. Това може да означава единствено, че на Кюфтето има и друга разумна раса. Но когато нашият приятел заговори нормално, не се съмнявам, че няма да е никак трудно да го накараме да ни помогне да намерим истинските собственици — Приликла казва, че не ни е обиден ни най-малко за многото пъти, когато едва не сме го убили и… ами, не знам как съумяхме да се измъкнем така лесно от това положение, след всички глупави грешки, които направихме.
— А ако се опитвате да си измъкнете комплимент от мен заради поредния пример на брилянтно дедуктивно мислене или просто късметлийско предположение — кисело се обади О’Мара, — губите си и вашето, и моето време…
Манън предложи:
— Да идем да обядваме.
Докато се обръщаше да си тръгне, О’Мара подхвърли:
— Знаете, че не ям пред хора — създава впечатление, че съм нормално човешко същество като всички останали. Освен това, ще съм прекалено зает да изработвам комплект тестове за поредния от тъй наречените разумни видове…
КРЪВЕН БРАТ
Когато три дни по-късно Конуей беше повикан в кабинета на главния психолог, О’Мара му каза:
— Това не е чисто медицинско назначение, докторе, макар че този елемент е най-важният, разбира се. Ако проблемите ви предизвикат политически усложнения…