Компютърът на кораба беше миниатюрен в сравнение с чудовището, което поддържаше транслатора в Галактическата болница, а дори и така само част от паметта му можеше да бъде заделена за преводи, понеже трябваше и да обслужва кораба. В резултат на това капитанът не постигаше особен напредък в опитите си да предава сложни психополитически идеи на Шурешън.
Офицерът, който стоеше зад капитанското кресло, се обърна и Конуей позна Харисън. Кимна му и каза:
— Как е кракът ви, лейтенант?
— Добре, благодаря — отвърна Харисън. Добави сериозно. — Малко ме наболява, когато вали, но това не е често явление на борда на космическите кораби…
— Ако трябва да проведете разговор, Харисън — отбеляза капитанът с овладяно раздразнение, — моля водете го интелигентно! — А на лекаря заяви кратко: — Докторе, системата му на обществено управление изобщо не ми е ясна! Ако въобще има такова нещо, изглежда ми като паравоенна анархия. Но трябва да се свържем с вишестоящите или, ако не успеем, с неговите другари и близки роднини. Проблемът е, че Шурешън дори не разбира идеята за родителска привързаност и сексуалните му връзки изглеждат необичайно сложни…
— Такива са си — съгласи се Конуей съчувствено.
— Очевидно знаете повече от нас по въпроса — отбеляза капитанът облекчено. — Бях се надявал да е така. Казаха ми, че сте споделяли за няколко минути съзнанията си, и че той ви е бил и пациент. Така ли е?
Конуей кимна и обясни:
— Всъщност не ми беше пациент, сър, понеже не е бил болен, но ни помагаше по време на множеството тестове. Все още копнее да се върне у дома и е почти толкова нетърпелив да устнови приятелски контакт със своите, колкото и ние. Какъв е проблемът, сър?
Като цяло проблемът на капитана беше, че има подозрително съзнание и съвсем логично приписва и на обитателите на Кюфтето подобни помисли. Поне доколкото се отнася до Шурешън, първият представител на расата им, излязъл в космоса, беше погълнат в товарния трюм на „Декарт“ и отнесен нанякъде.
— Те очакваха да ме изгубят — вметна в този момент Шурешън, — но не очакваха да ме откраднат.
Последвалата реакция на завръщането на „Декарт“ беше предвидима — върху кораба беше хвърлено всичко най-гнусно, което имаха под ръка. Ядрените бойни глави лесно бяха избегнати или отблъснати, но Уилямсън бе принуден да се оттегли, тъй като техните боеприпаси бяха от особено неприятен вид и животът на повърхността щеше да бъде засегнат прекомерно, ако на тази атака й се позволи да продължи. Сега се връщаха отново, този път с първия космонавт на Кюфтето, и той трябваше да докаже на планетарните власти и/или приятелите си, че не му се е случило нищо неприятно.
Най-лесният начин да го сторят щеше да бъде да влязат в орбита отвъд обсега на ракетите им и да накарат Шурешън сам да прекара колкото време е необходимо в убеждаване на народа си, че не е бил измъчван и съзнанието му не е обсебено от някаква чудовищна форма на чуждопланетен живот като капитана например. Комуникационното оборудване на кораба му беше възпроизведено точно, така че нямаше проблем. При все това Уилямсън чувстваше, че правилната процедура ще е той да се свърже с властите на Кюфтето и да се извини за сторената грешка, и то преди да се включи Шурешън.
— Първоначалната цел на това упражнение беше да установим приятелска връзка с този народ — заключи Уилямсън, — още преди хората в Болницата да се възрадват толкова на мислеуправляемите инструменти и да решат, че искат да имат повечко от тях.
— Причината да съм тук не е изцяло комерсиална — подчерта Конуей с тон на човек, чиято съвест все пак не е съвсем чиста. — Поне доколкото става дума за така поставения въпрос, мога да ви помогна. Проблемът произтича от това, че не разбирате пълната им липса на родителска или роднинска привързаност, както и на всякакви други емоционални връзки, с изключение на кратката, но много силна такава, която съществува точно преди и по време на самия разплоден процес. Нали разбирате, те действително мразят бащите си и всички, които…
— Да ни помогнел, така каза — промърмори Едуардс.
— …всички други, които са пряко свързани с тях — продължи Конуей. — Освен това в съзнанието ми са останали и някои по-странни спомени от Шурешън. Това понякога се случва след излагане на необичайна чуждоземна личност, а тези същества са необичайни…
Социалната структура на Кюфтето до съвсем неотдавнашното минало беше напълно обратна на всичко, което повечето разумни видове считаха за нормално. На пръв поглед ставаше дума за анархия, в която най-уважаваните личности са заклетите индивидуалисти, пътешествениците и изобщо създанията, които живеят опасно и постоянно търсят нови преживявания. Сътрудничеството и самоналожената дисциплина бяха нужни за обща защита, разбира се, тъй като видът имаше много естествени врагове, но това беше напълно чуждо на естеството им и единствено страхливците и слабите, които слагат сигурността и удобството над всичко друго, бяха способни да преодолеят срама от близкия физически контакт.